Конкретно мислене: градивен елемент, препъникамък или и двете?

Представете си това: шумна класна стая в средното училище, в която учител току-що е дал инструкции: „Всички скачайте и сменете местата си със съседа си.“

Повечето от учениците стават, преместват се на друго място и сядат отново. Но едно дете всъщност скача. Той всъщност ще заеме стола на съседа си. Това дете може да е класният клоун, но може и да е конкретен мислител. Той приема инструкциите на учителя буквално.

Конкретното мислене е разсъждение, което се основава на това, което можете да видите, чуете, почувствате и изживеете тук и сега. Понякога се нарича буквално мислене, защото това е разсъждение, което се фокусира върху физически обекти, непосредствени преживявания и точни интерпретации.

Конкретно срещу абстрактно мислене

Конкретното мислене понякога се описва от гледна точка на неговата противоположност: абстрактно мислене. Това е способността да се разглеждат концепции, да се правят обобщения и да се мисли философски.

Конкретното мислене е необходима първа стъпка в разбирането на абстрактните идеи. Първо наблюдаваме и обмисляме какво ни казва нашият опит, а след това можем да обобщим.

Конкретно мислене на различни етапи от живота

Ранно детство

Всички хора изпитват конкретно мислене. Според известния психолог Жан Пиаже, бебетата и малките деца преминават през предвидими етапи на когнитивно развитие, по време на които постепенно преминават от конкретно към абстрактно мислене.

От най-ранните си моменти бебетата непрекъснато наблюдават заобикалящата ги среда, като се учат предимно чрез петте си сетива.

Докато растат, те научават, че могат да взаимодействат с предмети и хора, като получават предвидими резултати: Разклатете дрънкалото и се появява шум. Хвърлете лъжицата на пода и някой я вдига.

На този ранен етап на развитие – от раждането до около 2-годишна възраст – бебетата и малките деца мислят от гледна точка на това, което могат да наблюдават.

Бебетата нямат постоянство на обекта – идеята, че обектът продължава да съществува, дори ако не можем да го видим или чуем. Ако топката падне зад дивана, на бебе или малко дете, това е така си отиде.

Когато децата пораснат, те започват да мислят символично. Сигналът с ръка представлява идеята за „повече“ или „мляко“. Те се научават да изразяват своите желания с думи, които са звукови символи на мисълта.

Постепенно от 2 до 7-годишна възраст те започват да развиват способността си да разсъждават и да предвиждат.

Години в началното училище

От около 7-годишна възраст до приблизително 11-годишна възраст децата все още разчитат силно на конкретно мислене, но способността им да разбират защо другите действат по начина, по който го правят, се разширява. Детските психолози смятат, че този етап е началото на абстрактното мислене.

От 12-годишна възраст до юношеството децата постепенно развиват способността си да анализират, екстраполират, обобщават и емпатизират.

Юношество и зряла възраст

Като узреем, ние трупаме опит. Все повече сме в състояние да обобщаваме нещата, които сме видели и чули. Ние използваме нашите конкретни лични преживявания и наблюдения, за да формираме хипотези, да прогнозираме, да обмисляме алтернативи и да планираме.

На този етап повечето хора придобиват умения да правят изводи какво ще мислят и чувстват другите хора в дадена ситуация.

Условия, които могат да предотвратят или забавят абстрактното мислене

Някои състояния могат да причинят забавяне в развитието на абстрактното мислене. Хората с тези състояния може да разчитат до голяма степен на конкретно мислене, ограничавайки способността им да мислят абстрактно и може би да повлияят на начина, по който се социализират. Някои от тези условия включват:

разстройство от аутистичния спектър
шизофрения
деменция
мозъчно увреждане, независимо дали травматично или медицинско
интелектуална недостатъчност

някои проучвания са открили, че определени форми на абстрактно мислене – тези, свързани с разбирането на метафори и други видове фигуративен език – може да са по-трудни при ученици със синдром на Клайнфелтер, определени интелектуални затруднения и разстройства от аутистичния спектър.

Тези проучвания не откриват или предполагат, че интелигентността е по-ниска, просто тези конкретни умения за абстрактно разсъждение са предизвикателство.

Рискове от твърде много конкретно мислене

В резултат на това хората, чието мислене е много конкретно, може да намерят някои ситуации или задачи по-трудни. Те могат да включват:

Съпричастност. Способността да разбирате какво чувстват и имат нужда другите хора изисква от вас да можете да гледате и интерпретирате израженията на лицето, езика на тялото, думите, тоновете и поведението в социален контекст. Някои хора, които мислят конкретно, може да не разчитат точно тези социални сигнали.
Креативност. Конкретните мислители може да имат затруднения при решаването на проблеми или създаването на неща, тъй като може да се изисква абстрактно мислене и въображение.
Гъвкавост. Конкретните мислители понякога се придържат към буквални интерпретации и твърдо поведение и тази негъвкавост може да предизвика известен конфликт с други хора.

Как да общуваме с конкретен мислител

Ако някой в живота ви има състояние, което го прави склонен към конкретно мислене, можете да общувате по-ефективно с тези съвети:

Избягвайте идиоми, метафори и аналогии. Човек, който мисли конкретно, например, може да не разбере изрази като „топката е във вашето поле“ или „не слагайте всичките си яйца в една кошница“.

Бъдете възможно най-конкретни. По-добре е да кажете „Това трябва да приключи до 17 часа в сряда“, отколкото да кажете „Имам нужда от това възможно най-скоро“.

Използвайте снимки или илюстрации. Тези буквални обекти може да ви помогнат да обясните.

Ограничете шегите и сарказма. Тези форми на общуване могат да бъдат трудни за обяснение, защото често разчитат на абстрактни идеи и игри на думи.

Предвидете разликите в способността за сравняване, категоризиране и контраст. Конкретният мислител може да групира нещата по конкретни начини: Когато разглежда снимки на количка, гребло и мотика, конкретният мислител може да посочи обща характеристика, вместо да описва общата функция: „Всички те имат дървени дръжки“, по-скоро отколкото: „Можете да ги използвате всички в градината“.

Ползите от конкретното мислене

Изследователите са открили, че обучението на хората да мислят конкретно може да помогне в някои ситуации.

Например, едно изследване показа, че лицата, които първи реагират и другите, чиято работа включва многократно излагане на травма, имат по-малко натрапчиви спомени, когато са обучени да използват конкретно мислене по време на травматични събития.

По време на травма способността ви да се справяте може да се подобри, ако сте били обучени да мислите какво всъщност се случва, да изследвате конкретните причини и да повтаряте стъпките, които трябва да предприемете, за да разрешите проблема или да се измъкнете от опасността.

След травма е доказано, че конкретното мислене за същите тези неща помага на хората да изградят устойчивост и да намалят броя на натрапчивите спомени.

В проучване от 2011 г. хората с депресия бяха помолени да помислят за скорошно разстройващо събитие. Изследователите инструктират участниците в проучването да разбият събитието на конкретни детайли и да обмислят как тези подробности са повлияли на резултата.

Участниците, които са използвали тази конкретна стратегия за мислене, са намалили симптомите на депресия след това. Изследователите стигнаха до заключението, че обучението по конкретно мислене помага да се противодейства на депресивната склонност към размишление, тревожност и да се стига до нездравословни, неточни заключения.

Упражнения за подобряване на вашето конкретно мислене

Ако смятате, че по-конкретното мислене може да ви помогне да размишлявате и да се тревожите по-малко, говорете с терапевт за упражнения, които бихте могли да направите, за да укрепите своите конкретни способности за мислене.

Вашият терапевт може да работи с вас, за да разработи стъпка по стъпка процес за разглеждане на предупредителните знаци, сензорни детайли, решения и конкретни действия, извършени по време на негативно събитие.

Чрез анализиране на конкретните детайли можете да откриете възможности за промяна на резултата от бъдещи събития. Когато сте изправени пред подобни обстоятелства, можете да активирате конкретния процес на мислене, за да се справите по-добре със събитието.

Долния ред

Конкретното мислене е вид разсъждение, което разчита в голяма степен на това, което наблюдаваме във физическия свят около нас. Понякога се нарича буквално мислене.

Малките деца мислят конкретно, но когато пораснат, те обикновено развиват способността да мислят по-абстрактно.

Конкретното мислене е един от отличителните белези на разстройство от аутистичния спектър, деменция, шизофрения, мозъчни травми и някои интелектуални увреждания.

Хората, чието мислене е само конкретно, може да имат известни затруднения в социални ситуации, но конкретното разсъждение има някои ползи. Това всъщност може да помогне на някои хора да се справят с депресията и травмата.