Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо неврологично разстройство, което засяга предимно движението. Това заболяване е резултат от постепенната загуба на неврони, произвеждащи допамин, в специфична област на мозъка, наречена Substantia nigra. Допаминът играе критична роля за контролиране на движението и координацията на мускулите. Намаляването на нивата на допамин нарушава нормалната комуникация между мозъчните региони, което води до характерните симптоми на болестта на Паркинсон. Въпреки че болестта на Паркинсон обикновено се появява след 60-годишна възраст, някои хора развиват симптоми преди 50-годишна възраст. В тези случаи това състояние се нарича болест на Паркинсон в ранно начало.
Болестта на ранното начало на Паркинсон често се развива поради комбинация от генетични предразположения и фактори на околната среда. Няколко гена като Park2 (Parkin), Pink1 и LRRK2 са свързани с случаите на ранно начало. Ранните симптоми често се появяват тънко и напредват бавно, което може да забави диагнозата. Разпознаването и разбирането на симптомите на болестта на Паркинсон в ранно начало позволява по-ранна диагностика и интервенция.
Двигателни симптоми на ранно начало на болестта на Паркинсон
Тремор
Треморът е един от най -разпознаваемите симптоми. Треморът обикновено започва от едната страна на тялото, често в една ръка или пръстите. Засегнатата ръка може да прояви ритмично треперещо движение, особено когато е в покой. Този симптом е резултат от нарушена сигнализация в моторните вериги на мозъка, поради намалената активност на допамин в базалните ганглии.
Треморът се появява при приблизително 70% до 80% от хората с ранно начало на болестта на Паркинсон. Треморът обаче може да остане лек в ранните етапи. Обърнете внимание, ако треморът възникне, когато ръката почива и намалява по време на движение. Този модел отличава паркинсонския тремор от основния тремор.
Треморът може да попречи на фините двигателни умения, като писане или закопчаване на риза. Стресът и умората могат да увеличат тежестта на тремора, така че управлението на емоционалния и физическия стрес е от съществено значение.
Мускулна скованост
Мускулната скованост причинява устойчивост на движение в ръцете, краката, шията или багажника. Мускулната скованост често започва от едната страна и се разпространява от двете страни с напредването на болестта. Мускулната скованост възниква, тъй като дефицитът на допамин намалява способността на мозъка да регулира мускулния тонус.
Мускулната скованост възниква при почти всички хора с болестта на Паркинсон в даден момент. Този симптом може да доведе до мускулна болка, дискомфорт на ставите и усещане за тежест. В ранните етапи мускулната скованост може да се появи като болка в рамото или скованост на ставите, грешни за артрит или мускулен щам.
Мускулната скованост може да наруши ходенето и стойката, така че вземете под внимание, ако тялото се чувства твърдо дори в покой. Редовната физическа активност може да помогне за облекчаване на мускулната скованост и поддържане на мобилността.
Бавна на движението
Бавността на движението е общо намаляване на спонтанните и доброволни движения. Бавността на движението прави ежедневни дейности като обличане, ходене или хранене отнема повече време от обикновено. Израженията на лицето могат да изглеждат намалени, което води до фиксирано лице.
Бавността на движението е резултат от нарушена координация между мозъчните области, които контролират доброволните движения. Намалената допамин сигнализация забавя инициирането и изпълнението на движението.
Бавността на движението се среща при почти всеки човек с болестта на Паркинсон. Бавността може да не е постоянна и може да варира от ден на ден. Внимавайте за намалена люлка на ръката, докато ходите или увеличеното време, необходимо за изпълнение на рутинни задачи.
Този симптом може да доведе до значително неудовлетворение. Програмите за упражнения и физическата терапия могат да помогнат за подобряване на скоростта и координацията на движението.
Постурални нестабилност и проблеми с баланса
Постуралната нестабилност е нарушен баланс и затруднено поддържане на изправена стойка. С напредването на болестта на Паркинсон този симптом увеличава риска от падания и наранявания. В случаите на ранно начало проблемите с баланса може да не се появят незабавно, но могат да се развият с течение на времето.
Дефицитът на допамин нарушава координацията между мозъчните региони, отговорни за баланса и рефлексите. В резултат на това тялото не може да направи бързи корекции, за да поддържа баланс по време на ходене или завъртане.
Проблемите с баланса възникват при около 30% до 50% от хората в ранните етапи. Монитор за необясними падания, чести спънки или затруднения, стоящи от седнало положение. Внимавайте по време на дейности, които включват неравномерно наземно или бързи движения.
Немоторни симптоми на болестта на Паркинсон в ранно начало
Депресия и тревожност
Депресията и тревожността често се появяват преди или заедно с двигателните симптоми. Тези симптоми са резултат от химически дисбаланси в мозъка, особено включващи допамин, серотонин и норепинефрин.
Нарушенията на настроението се срещат при 40% до 50% от хората с ранно начало на болестта на Паркинсон. Симптомите включват постоянна тъга, раздразнителност, загуба на интерес и тревожност без очевидна причина.
Не считайте тези симптоми като само емоционални реакции. Депресията и тревожността могат значително да намалят качеството на живот и да влошат други симптоми на болестта на Паркинсон. Потърсете оценка от медицински специалист, ако промените в настроението продължават повече от 2-3 седмици.
Антидепресантните лекарства и консултирането могат да помогнат за управление на симптомите на настроението. Редовните упражнения и социалното взаимодействие също могат да осигурят емоционална подкрепа.
Смущения в съня
Нарушенията на съня включват безсъние, неспокойни крака, интензивни сънища и сънливост през деня. Тези проблеми са резултат от промените във функцията на мозъка поради загуба на допамин и нарушаване на нормалните циркадни ритми.
Около 60% до 80% от хората с болестта на Паркинсон изпитват някаква форма на нарушение на съня. Проблемите с съня могат да увеличат умората и да влошат други симптоми. Поддържайте постоянен график на съня и избягвайте стимуланти като кофеин близо до лягане. Обсъдете постоянните проблеми със съня с невролог.
Загуба на обоняние
Загубата на способността да мирише често се случва няколко години преди началото на двигателните симптоми. Този симптом е резултат от ранна дегенерация на обонятелните пътища, които също разчитат на допамин и други невротрансмитери.
До 90% от хората с доклада на болестта на Паркинсон намаляват или отсъстващото обоняние. Може да не забележите този симптом, освен ако активно тестване на способността ви да откривате общи миризми.
Въпреки че аносмията не е опасна, този симптом може да служи като ранен предупредителен знак, когато се комбинира с други симптоми. Споменете всички промени в миризмата на лекар, особено когато се развиват други симптоми.
Запек
Запекът възниква поради забавено стомашно -чревно движение. Нервната система в червата се влияе от същия дегенеративен процес, наблюдаван в мозъка.
Запекът се среща при повече от 50% от хората с ранно начало на болестта на Паркинсон. Този симптом може да се появи няколко години преди да започнат двигателните симптоми.
Запекът може да причини корем на корема, коремния дискомфорт и загуба на апетит. Трябва да увеличите приема на вода, консумацията на фибри и физическата активност, за да насърчите дефекацията. Потърсете медицински съвет, ако запекът стане постоянен или тежък.
Диагностициране на болестта на Паркинсон
Диагнозата на болестта на Паркинсон разчита на клинична оценка, а не на лабораторни тестове. Невролог ще оцени медицинската история, моделите на симптомите, находките на физикалния преглед и реакцията на допаминергичните лекарства.
Изследвания за изображения като сканиране на допамин транспортер (DAT) помагат да се потвърди намалената активност на допамин в мозъка. Тези сканирания обаче не потвърждават конкретно болестта на Паркинсон и служат за подкрепа на клиничната диагноза.
Тъй като ранните симптоми могат да се появят постепенно и да приличат на симптоми на други състояния, диагнозата може да отнеме време. Запазете подробен запис на всички симптоми и ги съобщавайте ясно по време на медицински срещи.
Лечение на болестта на Паркинсон
Лечението се фокусира върху управлението на симптомите и подобряване на качеството на живот. Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон.
Лекарства:
Леводопа, комбиниран с Карбидопа, остава най -ефективното лекарство. Това лекарство повишава нивата на допамин в мозъка и намалява двигателните симптоми. Допаминовите агонистични лекарства, лекарствата за инхибитор на моноамино оксидаза В и лекарствата за инхибитор на катехол-о-метилтрансфераза също облекчават симптома.
Физикална терапия:
Физикалната терапия помага за поддържане на мобилността, баланса и гъвкавостта. Редовните упражнения подобряват мускулната сила и могат да забавят функционалния спад.
Професионална и речева терапия:
Трудовата терапия преподава мерки за ежедневен живот. Логовата терапия подпомага промените в гласа и затрудненията на преглъщането.
Хирургичен вариант:
Дълбоката мозъчна стимулация може да се има предвид, когато лекарствата вече не осигуряват достатъчна полза. Тази хирургична процедура се извършва чрез имплантиране на електроди в специфични мозъчни области за регулиране на анормални сигнали.
Промени в начина на живот:
Балансирана диета, редовен график на съня, намаляване на стреса и социална ангажираност подкрепят цялостно благополучие.
Ранната диагностика и последователното лечение ще подобрят значително живота на човек с ранно начало болестта на Паркинсон.
Discussion about this post