Можете ли да развиете непоносимост към алкохол след COVID-19?

Въпреки че не е широко признат като симптом на дълъг COVID поради ограничени изследвания, непоносимостта към алкохола е докладвана от някои хора.

Има все повече доказателства, че това може да е уникален симптом на дълъг COVID, особено тип синдром на поствирусна умора (PVFS).

Въпреки че изследванията върху алкохолната непоносимост след COVID-19 са ограничени, многобройни анекдотични доклади предполагат, че алкохолната непоносимост може да бъде симптом на дълъг COVID за някои хора.

Някои хора описват, че се чувстват зле, след като са консумирали само малко количество алкохол, докато други съобщават, че изпитват подобни на махмурлук симптоми, които изглеждат непропорционални на техния прием на алкохол.

В публикация в блог от март 2021 г. неврологът Джорджия Леа обсъди потенциалната връзка между дългия COVID, по-специално типа PVFS, и непоносимостта към алкохол.

Преди да развие COVID-19, тя можеше спокойно да консумира алкохол. Но след заразяването си тя се оказа неспособна да понася дори малки количества алкохол, изпитвайки неприятни усещания като замаяност, мудност и гадене само след няколко глътки.

Въпреки това, поради ограничените налични данни за непоносимост към алкохол след COVID-19, не е ясно дали това е временен или дългосрочен симптом. Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи по-ясно разбиране на този феномен.

Алкохолната непоносимост е състояние, при което тялото реагира негативно на консумацията на алкохол. Обикновено е свързано с неспособност за правилно преработване или метаболизиране на алкохола.

Симптомите на алкохолна непоносимост могат да варират, но често включват:

• Зачервяване: Кожата може да стане червена и топла.
• Гадене: Може да почувствате гадене или повръщане след консумация на алкохол.
• Главоболие: Алкохолът може да предизвика главоболие или мигренозни пристъпи.
• Бърз пулс: Сърцето Ви може да бие по-бързо (палпитации).
• Ниско кръвно налягане: Това може да доведе до замаяност или припадък.
• Задръствания: Някои хора изпитват запушен или течащ нос.
• Кожни реакции: Може да се развие сърбеж по кожата или копривна треска.
• Храносмилателни проблеми: Може да се появи диария или стомашни спазми.
• Умора: Алкохолната непоносимост може да доведе до обща отпадналост или умора.

Други фактори, които могат да доведат до непоносимост към алкохола, включват:

• Генетика: Някои генетични фактори могат да направят някои хора по-склонни към непоносимост към алкохол.
• Лекарства: Някои лекарства, като някои антибиотици, антидепресанти или антихистамини, могат да взаимодействат с алкохола и да причинят нежелани реакции.
• Хистаминова непоносимост: Хората с непоносимост към хистамин може да са по-склонни да изпитат симптоми, когато консумират алкохол, тъй като алкохолът може да предизвика освобождаване на хистамин.
• Алергии: Индивиди с алергии към специфични съставки в алкохолните напитки, като зърнени храни или сулфити, могат да изпитат непоносимост.
• Хранителни взаимодействия: Консумирането на определени храни, като богати на хистамин храни (отлежало сирене, соев сос) заедно с алкохол може да влоши симптомите на непоносимост при някои индивиди.
• Основни медицински състояния: Състояния като чернодробно заболяване, стомашно-чревни разстройства и миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS) могат да повлияят на начина, по който тялото обработва алкохола, увеличавайки вероятността от непоносимост.

някои доказателства предполага, че синдромът на умора след COVID-19 може да има общи характеристики с ME/CFS, състояние, при което приблизително 4 от 5 човека проявяват непоносимост към алкохола.

Тази връзка може да даде представа колко дълго COVID може да допринесе за непоносимостта към алкохола.

Една теория предполага, че вирусът, причиняващ COVID-19, действа като силен стресор, вероятно засягащ част от мозъка, наречена хипоталамусно паравентрикуларно ядро ​​(PVN). Това може да направи PVN изключително чувствителен към стреса в живота, причинявайки умора и рецидиви, подобни на ME/CFS.

Когато стресът надхвърли определена граница, той може да предизвика мозъчно възпаление, водещо до симптоми като тези, наблюдавани при ME/CFS, включително непоносимост към алкохол. Текущите изследвания, включително усъвършенствани мозъчни сканирания, имат за цел да проучат допълнително тези връзки.

Лечението на дълъг COVID, включително симптоми като непоносимост към алкохол, обикновено включва мултидисциплинарен подход, насочен към управление на специфични симптоми и подобряване на общото благосъстояние.

Ето някои възможности за лечение:

• Управление на симптомите: Справянето с отделните симптоми е важен аспект от дългото управление на COVID. При непоносимост към алкохол трябва да обмислите намаляване или премахване на консумацията на алкохол, ако влошава симптомите.
• Почивка: Почивката обикновено се препоръчва при дълъг COVID и е важно да регулирате темпото на дейностите си, за да избегнете пренапрежение, което може да влоши симптомите.
• Физиотерапия: Физическата терапия може да помогне при мускулна слабост и болка. Може да включва нежни упражнения и разтягания за подобряване на мобилността и силата.
• Ерготерапия: Професионалните терапевти могат да помогнат при управлението на ежедневните дейности и намирането на енергоспестяващи стратегии.
• Когнитивно-поведенческа терапия (CBT): CBT може да бъде полезна за управление на психологически симптоми като тревожност и депресия, които могат да съпътстват продължителна COVID.
• Лекарства: В някои случаи могат да бъдат предписани лекарства за справяне със специфични симптоми, като болка, нарушения на съня или разстройства на настроението.
• Диета и хранене: Балансираната диета може да помогне за поддържане на имунната система и цялостното здраве. Важно е да се поддържа добро хранене, особено ако има апетит или храносмилателни проблеми.
• Хидратация: Поддържането на добра хидратация е важно, тъй като дехидратацията може да влоши симптомите.
• Изследвания и клинични изпитвания: Участието в клинични изпитвания и изследователски проучвания може да предложи достъп до авангардни лечения и терапии за дълъг COVID.

Въпреки че изследванията върху непоносимостта към алкохол след COVID все още са ограничени, анекдотични доказателства сочат, че това е симптом, изпитван от много хора след вируса.

Въпреки че основните механизми не са напълно разбрани, симптомът може да е свързан с по-широкото състояние на продължителен COVID и да споделя прилики със състояния като миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS).

Необходими са повече изследвания, за да се разберат причините и възможностите за лечение. Междувременно доставчиците на здравни услуги трябва да вземат предвид непоносимостта към алкохол, когато оценяват и лекуват симптомите след COVID.