Честото главоболие при децата са загрижен за здравето. Този въпрос засяга ежедневието на детето, от способността им да се фокусират в училище до участието им в социални дейности. Докато от време на време главоболие може да не повдига аларма, честите главоболия – което означава главоболие, възникващи повече от веднъж седмично или изпитват главоболие повече от 15 дни в продължение на поне три месеца – нужда от медицинска диагноза и лечение.
Главоболието е едно от най -честите здравни оплаквания в педиатричните популации. Проучванията изчисляват, че 20-30% от децата изпитват повтарящи се главоболия, като разпространението се увеличава с приближаването на децата. Честото главоболие може да доведе до пропуснати училищни дни, намалени академични резултати и емоционални страдания, което прави ранната идентификация и управление критично. За тази статия честите главоболия се считат за главоболие, които се срещат достатъчно редовно, за да предизвикат безпокойство, въпреки че при медицинските изследвания хроничните главоболия се определят като настъпващи 15 или повече дни на месец в продължение на поне три месеца. Разбирането на основните причини – независимо дали първичното главоболие (не е свързано с друго заболяване) или вторично главоболие (симптом на основен проблем) – е важно за ефективното лечение.
Причини за често главоболие при деца и лечението
Първично главоболие
Първичните главоболия са самостоятелни условия, които не са причинени от други медицински проблеми. При децата най-често срещаните видове са мигрена и главоболие от типа на напрежението. Други форми като клъстерни главоболия са по -редки.
Мигрена
Мигрените при деца се различават от мигрените при възрастни при представяне и продължителност. Мигрените при деца обикновено причиняват пулсираща болка, която може да е от едната страна или от двете страни на главата и да продължи от един до няколко часа-по-скоро от 4-72 часа, наблюдавани при възрастни. Честите симптоми включват гадене, повръщане, чувствителност към светлина (фотофобия) и звук (фонофобия) и в около 10-30% от случаите, виждайки аура. Auras са временни сензорни смущения, като виждане на мигащи светлини или зигзагови линии, които предхождат главоболието. Изследванията показват, че мигрените се срещат при приблизително 5-10% от децата, като разпространението нараства до 17-28% от юношеството.
Точната причина за мигрените остава неуловима, но се смята, че мигрените произтичат от смесица от генетична предразположение и задействащи околната среда. Семейната история е важен рисков фактор; Децата с един родител, който има мигрена, имат 50% шанс да развият мигрена, нараствайки до 75%, ако и двамата родители имат мигрена. Механично, мигрените включват анормална мозъчна активност, особено в мозъчния ствол и неговото взаимодействие с тригеминалния нерв – ключов път на болката. Промените в мозъчния приток на кръв и дисбалансите при невротрансмитери като серотонин са замесени. Тригерите при деца често включват стрес, липса на сън, дехидратация, прескачане на ястия, кофеин и определени храни (напр. Шоколад, възрастни сирена).
Диагностицирането на мигрена разчита на клиничната история, а не на тестовете за изображения, освен ако не възникнат нетипични характеристики. За да се потвърди мигрена, критериите за международна класификация на нарушения на главоболието (ICHD-3) изискват поне пет мигренови атаки с продължителност 1-72 часа (нелекувани), с поне две от тези характеристики: едностранно местоположение, пулсиращо качество, умерена до непосредствена интензивност, или утежняване от рутинна активност, плюс наея/вимото или фотофобия. При деца се приемат по -къси продължителност и двустранна болка. Лекарите могат да използват дневници за главоболие, за да проследяват честотата, продължителността и задействанията.
Лечението на мигрена при деца е остро облекчение и превенция. За остри атаки на мигрена, аналгетици без рецепта като ибупрофен (10 mg/kg) или ацетаминофен (15 mg/kg) са опции за първа линия, ефективни в 60-80% от случаите, когато се приемат рано. За тежки или огнеупорни мигрена, триптаните (напр. Суматриптан носен спрей, 5-20 mg) могат да се използват при юноши, като проучванията показват ефикасност в 50-60% от случаите. Предучилната терапия се счита, ако мигрените се срещат повече от 4-6 пъти месечно или силно нарушават качеството на живот. Опциите включват пропранолол (1-2 mg/kg/ден), топирамат (1-2 mg/kg/ден) или амитриптилин (0,25-1 mg/kg/ден), като степента на успех от 50-70% в намаляващата честота. Подходите без лекарство, като биофийдбек (намаляване на атаките на мигрена с 40-60% в изпитвания), когнитивно-поведенческа терапия и промени в начина на живот (напр. Редовният сън, хидратацията) са еднакво жизненоважни.
Главоболие от типа на напрежение (Tension-Type H8XEA8XDAC8XHE)
Главоболието от типа на напрежението е най-често срещаният тип главоболие при деца, срещащ се при до 15-20% от децата в училищна възраст. Главоболието от типа на напрежението се представя като тъпа, безпроблемна болка, често описвана като стегната лента около главата. Болката обикновено е двустранна, лека до умерена и продължава 30 минути до няколко дни. За разлика от мигрена, главоболието от типа на напрежението рядко причинява гадене или повръщане, въпреки че в 10-20% от случаите може да се появи лека фотофобия или фонофобия.
Причината за главоболието от типа на напрежението не е напълно разбрана, но е свързана с мускулното напрежение в главата, шията или раменете, често задействани от стрес, тревожност, лоша стойка или умора. Отчита се емоционалният стрес при 50-70% от педиатричните случаи, докато продължителното време на екрана или неправилната ергономия допринася за 20-30% от случаите. За разлика от мигрена, главоболието от типа на напрежението не включва значителни съдови промени, въпреки че перикраниалната миофасциална болка е често срещана находка.
Диагнозата на главоболието от типа на напрежението следва критериите на ICHD-3: поне 10 епизода на главоболие с продължителност от 30 минути до 7 дни, с болка, която е належаща/стягаща, мека до умерена, двустранна и не се влошава от физическа активност, плюс не повече от една фотофобия, фонофобия или мека наея. Клиничната история и физическите прегледи са достатъчни, като невровизуализацията е запазена за необичайни модели.
Острото главоболие от типа на напрежението се третира с аналгетици без рецепта като ибупрофен или ацетаминофен, ефективен в 70-90% от случаите. Честите епизоди на главоболие могат да изискват превантивни стратегии, като управление на стреса (напр. Обучение за релаксация, намаляване на честотата на атака на главоболие с 30-50%), физикална терапия за корекция на стойката и ограничаване на времето на екрана до 2 часа дневно. Лекарства като амитриптилин рядко се използват, освен ако главоболието от типа на напрежението не е хронично и изтощаващо.
Други първични видове главоболие
Главоболие от клъстери (CL8XUST8XER H8XEAD8XACH8XE), белязано от силна, едностранна болка в близост до окото с автономни симптоми (напр. Разкъсване, назално задръстване), е рядкост при деца, засягащи по -малко от 0,1% от случаите. Поради недостигането си, главоболието от клъстера не е подробно описано тук, но налага специализирана сезиране, ако се подозира.
Вторично главоболие
Вторичните главоболия възникват от основните условия и могат да бъдат чести, ако причината продължава. Общите виновници при децата включват синузит, проблеми с зрението и зъбни проблеми.
Синузит
Възпалението на синусовите кухини причинява главоболие, защото причинява натиск и болка в челото, бузите или около очите. Болката се влошава с движението на главата или лежането поради повишено налягане на синусите. Острият бактериален синузит, често след настинка, причинява 5-10% от педиатричните вторични главоболия.
Диагнозата разчита на симптоми като задръствания на носа, гнойно изхвърляне и болка в лицето, продължили в продължение на 10 дни след вирусна инфекция. CT сканиране, използвани в 10-20% от сложните случаи, потвърждават възпалението на синусите, въпреки че клиничната оценка е достатъчна за повечето случаи.
Бактериалният синузит се лекува с антибиотици (напр. Амоксицилин, 80-90 mg/kg/ден) в продължение на 10-14 дни, разрешавайки главоболие в 85-95% от случаите. Допълненията включват деконтестанти, напояване на физиологичен разтвор и аналгетици. Хроничните случаи може да се нуждаят от насочване към специалист по ухото-носа.
Проблеми с зрението
Некоригираните рефракционни грешки (напр. Хиперопия, астигматизъм) или щам на очите от продължителна близка работа (напр. Четене, екрани) причиняват челни или периорбитални главоболия при 5-15% от децата. Болката произтича от преуморени очни мускули или присвиване.
Очен изпит от оптометрист идентифицира грешки на пречупване или недостатъчност на конвергенцията, често срещан в 10-20% от случаите на главоболие след визуални задачи.
Лечение: Коригиращите лещи или терапията с зрение премахват главоболието в 80-90% от случаите в рамките на 1-2 седмици. Ограничаването на времето на екрана и правенето на почивки на всеки 20-30 минути също помага.
Стоматологични проблеми
Темпоромандибуларните разстройства на ставите, бруксизъм или зъбни абсцеси излъчват болка в главата, допринасяйки за 5-10% от вторичните главоболия. Бруксизмът, разпространен при 15-30% от децата, напряга челюстните мускули, причинявайки времева болка.
Диагноза: Зъбен изпит ще разкрие дисфункция на темпоромандибуларната става, износване поради смилане на зъби или инфекция. За да се диагностицира бруксизма, може да се наложи наблюдение на съня или полисомнография.
Лечение: Стоматологичните уреди (напр. Нощните пазачи за зъби) намаляват честотата на главоболието с 60-80% в случаите на бруксизъм. Абсцесите се нуждаят от антибиотици или дренаж, докато проблемите на темпоромандибуларната става могат да бъдат лекувани с физикална терапия или противовъзпалителни средства.
Други причини
Травма на главата, вътречерепни маси, хидроцефалия и прекомерна употреба на лекарства (напр. От честа аналгетична употреба) са по -рядко срещани, но сериозни причини, изискващи спешна оценка чрез тестове за изображения (ЯМР/КТ) и пригодено лечение.
Кога трябва да потърсите медицинска помощ?
Родителите трябва да се консултират с лекар, ако главоболие на детето:
- Са внезапни, тежки
- Включете неврологични признаци (напр. Слабост, гърчове, объркване)
- Възникнете след нараняване на главата
- Придружаваща треска, твърд врат или кожен обрив (предполагащ менингит)
- Нарушават значително ежедневието
- Изместване в модела или влошено рязко
Тези предупредителни знаци, присъстващи в 1-5% от случаите, могат да показват сериозни състояния като тумори или инфекции, нуждаещи се от незабавно лечение.
Мерки за превенция
Корекциите на начина на живот могат да смекчат честотата и тежестта на много видове главоболие.
- Сън: Спане 9-11 часа през нощта за възраст 6-13 намалява риска от главоболие с 20-30%.
- Хранене: Редовните ястия предотвратяват свързаните с хипогликемията главоболие в 10-15% от случаите.
- Пийте достатъчно вода: Пиенето на 4-8 чаши вода дневно, въз основа на възрастта, намалява задействащите главоболие на дехидратацията.
- Управление на стреса: Терапия за релаксация или когнитивно поведение намалява епизодите на главоболие, предизвикано от стреса с 30-50%.
- Време за екрана: Ограничаване до 1-2 часа всеки ден с почивки наполовина свързан с главоболието, свързан с напрежението.
За деца, предразположени към мигрена, идентифициране и избягване на конкретни задействания – като определени храни или неправилни графици – чрез дневник за главоболие може допълнително да сведе до минимум появата на главоболие.
Discussion about this post