Общ преглед
Какво е ректален пролапс?
Ректален пролапс възниква, когато ректума (последната част на дебелото черво) падне от нормалното си положение в областта на таза и стърчи през ануса. (Думата „пролапс“ означава падане или подхлъзване на част от тялото от обичайното й положение.)
Терминът „ректален пролапс“ може да опише три вида пролапс:
- Целият ректум се простира от ануса.
- Само част от ректалната обвивка се изтласква през ануса.
- Ректумът започва да пада надолу, но не се простира навън през ануса (вътрешен пролапс).
Ректалният пролапс е често срещан при възрастни хора, които имат дългосрочна анамнеза за запек или слабост в мускулите на тазовото дъно. Среща се по-често при жените, отколкото при мъжете и дори по-често при жени на възраст над 50 години (жени след менопауза), но се среща и при по-млади хора. Ректален пролапс може да се появи и при кърмачета – което може да е признак на кистозна фиброза – и при по-големи деца.
Ректалният пролапс ли е просто друго име за хемороиди?
Не. Ректалният пролапс е резултат от приплъзване на прикрепените части на последната част на дебелото черво. Хемороидите са подути кръвоносни съдове, които се развиват в ануса и долната част на ректума. Хемороидите могат да предизвикат анален сърбеж и болка, дискомфорт и яркочервена кръв върху тоалетната кърпа. Ранният ректален пролапс може да изглежда като вътрешни хемороиди, които са се изплъзнали от ануса (т.е. пролабирали), което затруднява разграничаването на тези две състояния.
Симптоми и причини
Какво причинява ректален пролапс?
Пролапсът на ректума може да възникне в резултат на много състояния, включително:
- Хронична (дългосрочна) запек или хронична диария
- Дългосрочна анамнеза за напрежение по време на изхождане
- по-голяма възраст: Мускулите и връзките в ректума и ануса естествено отслабват с възрастта. Други близки структури в областта на таза също се разхлабват с възрастта, което допринася за общата слабост в тази област на тялото.
- Отслабване на аналния сфинктер: Това е специфичният мускул, който контролира освобождаването на изпражненията от ректума.
- По-ранно нараняване на аналната или тазовата област
- Увреждане на нервите: Ако нервите, които контролират способността на мускулите на ректума и ануса да се свиват (свиват), са повредени, може да се получи ректален пролапс. Увреждането на нервите може да бъде причинено от бременност, трудно вагинално раждане, парализа на аналния сфинктер, нараняване на гръбначния стълб, нараняване на гърба/операция на гърба и/или други операции на тазовата област.
- Други заболявания, състояния и инфекции: Пролапсът на ректума може да бъде следствие от диабет, кистозна фиброза, хронична обструктивна белодробна болест, хистеректомия и инфекции в червата, причинени от паразити – като острици и камшичести – и заболявания, произтичащи от лошо хранене или от трудно смилане на храни.
Какви са симптомите на ректалния пролапс?
Симптомите на ректалния пролапс включват усещане за изпъкналост или поява на червеникаво оцветена маса, която се простира извън ануса. В началото това може да се случи по време на или след изхождане и е временно състояние. Въпреки това, с течение на времето – поради обикновеното стоене и ходене – краят на ректума може дори спонтанно да излезе извън аналния канал и може да се наложи да бъде избутан обратно в ануса с ръка.
Други симптоми на ректален пролапс включват болка в ануса и ректума и кървене от вътрешната обвивка на ректума. Това рядко са животозастрашаващи симптоми.
Фекалната инконтиненция е друг симптом. Фекалната инконтиненция се отнася до изтичане на слуз, кръв или изпражнения от ануса. Това се случва в резултат на разтягането на аналния мускул на ректума. Симптомите се променят с напредването на самия ректален пролапс.
Диагностика и тестове
Как се диагностицира ректалния пролапс?
Първо, Вашият лекар ще вземе Вашата медицинска история и ще извърши ректален преглед. Може да бъдете помолени да се „напрягате“, докато седите на комода, за да имитирате действително движение на червата. Възможността да види пролапса помага на Вашия лекар да потвърди диагнозата и да планира лечение.
Други състояния, като уринарна инконтиненция, пролапс на пикочния мехур и вагинален/маточен пролапс, могат да присъстват заедно с ректалния пролапс. Поради разнообразието от потенциални проблеми, уролози, урогинеколози и други специалисти често работят заедно, за да споделят оценки и да вземат съвместни решения за лечение. По този начин операциите за отстраняване на всяка комбинация от тези проблеми могат да се извършват едновременно.
Лекарите могат да използват няколко теста, за да диагностицират ректалния пролапс и други проблеми с тазовото дъно и да помогнат при определянето на най-доброто лечение за вас. Тестовете, използвани за оценка и вземане на решения за лечение, включват:
- Анална електромиография (EMG): Този тест определя дали увреждането на нервите е причината, поради която аналните сфинктери не работят правилно. Той също така изследва координацията между мускулите на ректума и ануса.
- Анална манометрия: Този тест изследва силата на мускулите на аналния сфинктер. Къса, тънка тръба, вкарана нагоре в ануса и ректума, се използва за измерване на плътността на сфинктера.
- Анален ултразвук: Този тест помага да се оцени формата и структурата на мускулите на аналния сфинктер и околните тъкани. При този тест малка сонда се вкарва нагоре в ануса и ректума, за да се направят изображения на сфинктерите.
- Тест за латентност на моторния терминал на пудендалния нерв: Този тест измерва функцията на пудендалните нерви, които участват в контрола на червата.
- Проктография (наричана още дефекография): Това изследване се прави в отделението по радиология. При този тест се прави рентгеново видео, което показва колко добре функционира ректума. Видеото показва колко изпражнения може да побере ректума, колко добре ректума задържа изпражненията и колко добре ректума освобождава изпражненията.
- Колоноскопия: Това е изследване на дебелото черво или дебелото черво. Гъвкава тръба с камера се прекарва през ануса нагоре до мястото, където дебелото черво се присъединява към тънкото черво. Това помага да се предоставят визуални улики за източника на проблема.
- Проктосигмоидоскопия: Този тест позволява да се види лигавицата на долната част на дебелото черво, като се търсят всякакви аномалии като възпаление, тумор или белези. За да се извърши този тест, гъвкава тръба с камера, прикрепена към края, се вкарва в ректума до сигмоидното дебело черво.
- Ядрено-магнитен резонанс (MRI): Това изследване се прави в отделението по радиология. Понякога се използва за оценка на тазовите органи.
Управление и лечение
Как се лекува ректалния пролапс?
В някои случаи на много малък, ранен пролапс, лечението може да започне у дома с използване на омекотители на изпражненията и чрез избутване на падналата тъкан обратно в ануса с ръка. Въпреки това, обикновено е необходима операция за възстановяване на пролапса.
Има няколко хирургични подхода. Изборът на хирурга зависи от възрастта на пациента, други съществуващи здравословни проблеми, степента на пролапса, резултатите от прегледа и други изследвания и предпочитанията и опита на хирурга с определени техники.
Коремната и ректалната (наричана още перинеална) хирургия са двата най-често срещани подхода за възстановяване на ректалния пролапс.
Подходи за възстановяване на корема
Коремната процедура се отнася до правене на разрез в коремните мускули за преглед и операция в коремната кухина. Обикновено се извършва под обща анестезия и е най-често използваният подход при здрави възрастни.
Двата най-често срещани вида коремни ремонти са ректопексия (фиксация [reattachment] на ректума) и резекция (отстраняване на сегмент от червата), последвано от ректопексия. Резекцията се предпочита при пациенти, които имат тежък запек. Ректопексията може да се извърши и лапароскопски чрез малки разрези на ключалката или роботизирано, което прави възстановяването много по-лесно за пациентите.
Подходи за ректално (перинеално) възстановяване
Ректалните процедури често се използват при по-възрастни пациенти и при пациенти, които имат повече медицински проблеми. При тези пациенти вместо обща анестезия може да се използва спинална анестезия или епидурална (анестезия, която блокира болката в определена част от тялото). Двата най-често срещани ректални подхода са процедурите Altemeier и Delorme:
- Алтемайер процедура: При тази процедура – наричана още перинеална проктосигмоидектомия – частта от ректума, излизаща извън ануса, се отрязва (ампутира) и двата края се зашиват заедно. Останалите структури, които помагат за поддържане на ректума, са зашити отново заедно в опит да осигурят по-добра опора.
- Делорме процедура: При тази процедура се отстранява само вътрешната обвивка на падналия ректум. След това външният слой се сгъва и зашива и отрязаните ръбове на вътрешната обвивка се зашиват заедно, така че ректума вече е вътре в аналния канал.
Какви са рисковете/усложненията, които могат да възникнат след операция на ректалния пролапс?
Както при всяка операция, усложненията при анестезията, кървене и инфекция винаги са рискове. Други рискове и усложнения от операции за възстановяване на ректалния пролапс включват:
- Липса на заздравяване, където двата края на червата се свързват отново. Това може да се случи при операция, при която се отстранява сегмент от червата и двата края на останалото черво се свързват отново.
- Интраабдоминално или ректално кървене
- Задържане на урина (неспособност за отделяне на урина)
- Медицински усложнения на операцията: сърдечен удар, пневмония, дълбока венозна тромбоза (кръвни съсиреци)
- Връщане на ректалния пролапс
- Влошаване или развитие на фекална инконтиненция
- Влошаване или развитие на запек
След операцията трябва да се избягва запек и напрежение. Могат да се използват фибри, течности, омекотители за изпражнения и леки лаксативи.
Перспективи / Прогноза
Колко успешна е операцията за ректален пролапс?
Успехът може да варира в зависимост от състоянието на поддържащите тъкани и възрастта и здравето на пациента. Коремните процедури са свързани с по-малък шанс за връщане на пролапса в сравнение с перинеалните процедури. Въпреки това, при повечето пациенти операцията коригира пролапса.
Колко дълго е възстановяването след операция на ректалния пролапс?
Средната продължителност на болничния престой е 2 до 3 дни, но това варира в зависимост от другите здравословни състояния на пациента. Пълното възстановяване обикновено може да се очаква след месец; въпреки това пациентите трябва да избягват напрежението и вдигането на тежести в продължение на поне 6 месеца. Всъщност най-добрият шанс за предотвратяване на връщане на пролапса е да положите усилия през целия си живот, за да избегнете напрежението и всякакви дейности, които повишават коремното налягане.
Discussion about this post