Ретатрутид е експериментален пептиден лекарствен продукт, който привлече значително внимание, тъй като клиничните изпитвания показаха необичайно голямо намаляване на телесното тегло. За разлика от лекарствата, които активират един или два метаболитни хормонални рецептора, ретатрутид едновременно активира три рецептора, участващи в регулирането на апетита, глюкозата и енергийния метаболизъм. Трябва обаче да се има предвид, че: ретатрутид все още е лекарство в етап на изследване и към септември 2026 г. не е одобрено за рутинна употреба при хора от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) или от която и да е друга регулаторна агенция. Това лекарство е законно достъпно за хора, участващи в клинични изпитвания, а не като лекарство, отпускано по лекарско предписание за широката общественост.
Какво представлява пептидът ретатрутид?
Ретатрутид е синтетично лекарство на пептидна основа, разработвано от фармацевтичната компания „Ели Лили“. Ретатрутид е проектиран да действа като триплен агонист на хормонални рецептори, което означава, че една молекула активира три хормонални рецептора:
- Рецепторът на глюкозозависимия инсулинотропен полипептид
- Рецепторът на глюкагоноподобния пептид-1
- Рецепторът на глюкагона.
Тази комбинация отличава ретатрутид от наличните в момента лекарства, които действат само върху един или два от тези пътища. Ретатрутид се проучва по-специално за лечение на затлъстяване и свързани с него метаболитни заболявания, както и на състояния, свързани с наднормено телесно тегло. Състоянията, за които е показано лечението, са: затлъстяване, диабет тип 2, болка при остеоартрит на коляното и умерена до тежка обструктивна сънна апнея.
Лекарството ретатрутид се прилага чрез инжектиране в подкожната тъкан; в клиничните проучвания обикновено се прилага веднъж седмично.
Ретатрутид активира едновременно GIP-, GLP-1- и глюкагоновите рецептори. GIP (глюкозозависим инсулинотропен полипептид) е чревен хормон, който се освобождава след хранене, стимулира секрецията на инсулин и влияе върху апетита и метаболизма на мазнините. GLP-1 (глюкагоноподобен пептид-1) е чревен хормон, който се освобождава след хранене и увеличава секрецията на инсулин, намалява освобождаването на глюкагон, забавя изпразването на стомаха и намалява апетита.
Сигнализацията чрез GIP/GLP-1 усилва глюкозозависимата секреция на инсулин, потиска апетита и спомага за регулирането на изпразването на стомаха и метаболизма на глюкозата. Активирането на глюкагоновите рецептори увеличава енергийния разход и окисляването на мазнините, като същевременно насърчава мобилизацията на натрупаните мазнини. Взети заедно, тези ефекти намаляват калоричния прием и увеличават енергийния разход, което води до подобрен гликемичен контрол и значителна загуба на тегло.
Предимства на пептидния лекарствен продукт ретатрутид
Най-солидните доказателства до момента се отнасят до загубата на тегло. Клиничните проучвания също така са демонстрирали подобрения по редица показатели, свързани с метаболизма и затлъстяването.
1. Значителна загуба на тегло
Изпитването от фаза 2, публикувано в списанието „New England Journal of Medicine“, включваше 338 възрастни с затлъстяване или наднормено тегло, придружени от здравословно състояние, свързано с теглото.
След 48 седмици средното намаление на теглото варираше от приблизително 8,7 % при доза от 1 милиграм ретатрутид до 24,2 % при доза от 12 милиграма, в сравнение с 2,1 % при плацебо. В групата, приемала доза от 8 милиграма ретатрутид, намалението беше 22,8%.
Последните резултати от фаза 3 показаха дори по-голямо намаление.
В проучването TRIUMPH-1 участниците, получавали доза от 12 милиграма, са загубили средно 28,3% от телесното си тегло след 80 седмици, докато тези, получавали доза от 9 милиграма, са загубили 25,9%, а тези, получавали доза от 4 милиграма – 19,0% от телесното си тегло. Около 45,3% от участниците, получавали доза от 12 милиграма, са постигнали загуба на тегло от поне 30%.
В друго проучване участниците с начален индекс на телесна маса (ИТМ) от най-малко 35, които продължиха лечението, постигнаха средно намаление на теглото от приблизително 30,3% след 104 седмици при доза от 12 милиграма.
Тези резултати са особено забележителни, тъй като загуба на тегло от такъв мащаб традиционно се свързва с интензивно лечение на затлъстяването, включително бариатрична хирургия.
2. Подобрения в нивата на кръвната глюкоза
Ретатрутид се проучва и при хора с диабет тип 2.
В проучването от фаза 3 TRIUMPH-2 участниците със затлъстяване или наднормено тегло и диабет тип 2 отбелязаха средно намаление на теглото с 12,7%, 19,1% и 20,8% при дози от 4 милиграма, 9 милиграма и 12 милиграма съответно след 80 седмици, в сравнение с 4,0% при плацебо. Най-високите дози доведоха също до средно намаление на гликирания хемоглобин с до приблизително 1,6 процентни пункта.
Тези резултати сочат, че пептидният лекарствен продукт ретатрутид има ефекти, които надхвърлят намаляването на теглото, и подобрява цялостния метаболитен контрол.
3. Подобрения при състояния, свързани със затлъстяването
Програмата за разработка проучва дали значителната загуба на тегло и метаболитните подобрения водят до подобрения при заболявания, свързани със затлъстяването.
Например, проучвания от фаза 3 са отчели подобрения в болката при остеоартрит на коляното и при умерена до тежка обструктивна сънна апнея. В проучването TRIUMPH-1 дозата от 12 милиграма е намалила болката при остеоартрит на коляното с до 73,1% според скалата за болка на проучването и е намалила тежестта на умерената до тежка обструктивна сънна апнея с до 60,6%.
Тези резултати са обещаващи, но не трябва да се тълкуват като доказателство, че ретатрутид понастоящем е одобрен лекарствен продукт за лечение на тези две състояния.
4. Промени в сърдечно-съдовите и метаболитните рискови фактори
Ретатрутид е довел също до благоприятни промени в няколко рискови фактора, свързани със сърдечно-метаболитни заболявания.
В проучването от фаза 3 TRIUMPH-3 дозата от 12 милиграма е била свързана със средно намаление от приблизително 37,0% на триглицеридите, 16,5 % при холестерола, различен от този в липопротеините с висока плътност, 9,3 милиметра живак при систоличното кръвно налягане, 19,0 сантиметра при обиколката на талията и 51,2 % при високочувствителния С-реактивен протеин.
Въпреки това промените в рисковите фактори не трябва автоматично да се тълкуват като доказателство, че ретатрутид предотвратява сърдечни пристъпи, инсулти или сърдечно-съдова смърт.
Странични ефекти на пептидния лекарствен продукт ретатрутид
Най-важните нежелани реакции, наблюдавани досега, засягат стомашно-чревната система.
В проучването от фаза 2 нежеланите реакции от страна на стомашно-чревния тракт бяха по-чести при по-високи дози и се появяваха по време на увеличаването на дозата. Започването с по-ниска доза спомогна за намаляването на тези проблеми.
1. Гадене
Гаденето беше най-често съобщаваната нежелана реакция при ретатрутид.
В проучването от фаза 2 гадене се наблюдаваше при приблизително 27% от участниците, приемали лекарството ретатрутид.
2. Диария
Диария се наблюдаваше при приблизително 13 % от участниците, лекувани с ретатрутид във фаза 2 на проучването. По-високите дози предизвикваха повече стомашно-чревни симптоми.
Тежката или продължителната диария може да доведе до дехидратация, особено ако се съпътства от повръщане.
3. Повръщане
Повръщане е настъпило при приблизително 10 % от участниците, лекувани с ретатрутид в проучването от фаза 2. При най-високата доза то е било отчетено при приблизително 19 % от участниците.
4. Запек
Запек се наблюдава при приблизително 9% от участниците, лекувани с ретатрутид в проучването от фаза 2, като честотата му е по-висока при по-високи дози.
5. Намален апетит и ранно усещане за ситост
Намаленият апетит е желано фармакологично действие, тъй като потискането на апетита допринася за отслабване. Въпреки това прекомерното потискане на апетита може да се превърне в проблем, ако не сте в състояние да приемате достатъчно храна или да поддържате адекватно хранене.
В проучването от фаза 2 е отчетен намален апетит при приблизително 18% от участниците, лекувани с ретатрутид, докато ранното усещане за ситост е отчетено при приблизително 5%.
6. Учестена сърдечна честота
В проучването от фаза 2 ретатрутид предизвика дозозависимо повишение на сърдечната честота. Повишението достигна своя пик на около 24-та седмица и впоследствие намаля.
Това е една от причините, поради които сърдечно-съдовата безопасност се оценява внимателно по време на процеса на разработване на лекарството.
7. Промени в панкреатичните ензими и панкреатит
При някои участници се наблюдаваше повишение на панкреатичните ензими, като липаза и амилаза. Повечето случаи на повишение на ензимите бяха асимптоматични, въпреки че в проучването от фаза 2 се наблюдаваше един сериозен случай на остър панкреатит.
Този случай не означава, че панкреатитът е често срещан нежелан ефект, но медицинското наблюдение е важно.
8. Тежки нежелани събития
В проучването от фаза 2 сериозни нежелани събития са настъпили при приблизително 4 % както от групата, приемаща лекарството ретатрутид, така и от групата, приемаща плацебо. Нежеланите събития са довели до преустановяване на лечението при приблизително 6 % до 16 % от участниците, приемащи лекарството ретатрутид, в сравнение с нито един случай в групата, приемаща плацебо.
Проучването от фаза 2 обаче беше сравнително малък по мащаб и не може да установи честотата на редки или забавени нежелани реакции. Поради това по-мащабните проучвания от фаза 3 са важни за определяне на данните за безопасността в дългосрочен план.
Discussion about this post