Може да е неудобно да говорите за IBS, но това може да ви помогне да намерите подкрепа и да се чувствате по-малко сами. Решаването на кого да кажете и колко да споделите може да помогне за започване на разговора.
Синдромът на раздразнените черва (IBS) е състояние, което засяга храносмилателния тракт. Това е често срещано, засягащо около 10%–15% от възрастните в Съединените щати. Симптомите включват:
- болка в корема
- спазми
- подуване на корема
- промени в движенията на червата
IBS-C е подтип на IBS със запек като първичен симптом. Изчислено е, че
С толкова много хора, живеещи с IBS-C, бихте помислили, че хората ще говорят повече за това. Но когато става въпрос за говорене за храносмилателни симптоми и движения на червата, често има стигма. Това трябва да се промени.
Може да е самотен живот със състояние, което засяга ежедневието ви. Още по-лошо е, когато чувстваш, че не можеш да говориш за това.
Ето защо и как да започнете разговора за IBS-C.
Какво е IBS-C?
IBS-C е вид IBS със запек като първичен симптом. Запекът се определя като наличие на по-малко от три изхождания на седмица.
Но IBS-C е повече от просто редки движения на червата. Можете също да се занимавате с:
- подуване на корема
- болка в корема
- чувство, че не можете напълно да изпразните червата си
- изхождане на сухи, твърди изпражнения
Лечението на IBS-C може да включва:
- диетични промени, включително добавяне на повече фибри и течности
- увеличаване на физическата активност
- лекарства
- преквалификация на червата
- физиотерапия на тазовото дъно
- подкрепа на психичното здраве
Не винаги е ясно какво влошава симптомите на IBS, което може да затрудни предсказването кога ще избухнат.
Защо е трудно да се говори?
Въпреки че IBS е доста често срещано състояние, много хора не говорят за него. Но шансовете са, че всички познаваме няколко души, които имат IBS.
Защо навиците за изхождане се смятат за толкова табу? Всеки ака. Това е нормална телесна функция. Дори някой без IBS вероятно е имал симптоми като коремна болка, запек и диария от време на време.
Много хора обаче бяха възпитани да не говорят за такива неща. Ако сте били научени, че е грубо да говорите за функцията на червата си, може да се почувствате наистина трудно да го обсъдите с другите.
Когато избягваме да говорим за нещо, това може да предизвика чувство на срам. Срамът може да ни накара да искаме да избягваме другите, което прави още по-трудно да говорим за него.
Защо е важно да говорим?
Животът с IBS-C може да повлияе на ежедневието ви. Ако ви се е налагало да работите, докато се справяте с болка и дискомфорт или сте пропуснали училище поради симптомите си, не сте сами. В проучване на хора с IBS, почти
Но работата не е единствената засегната област от живота: Симптомите на IBS могат да попречат на всички части на живота. Друго проучване на хора с IBS-C показа това
Ако имате IBS-C, вероятно сте пропуснали работа, отменили сте планове с приятели или е трябвало да промените очакванията си за това, което можете да направите за един ден. Също така има голям шанс други хора около вас да са направили същото. Ако хората не говорят за тези неща, може да почувствате, че сте единственият, който се занимава с тях. В действителност определено не сте сами.
Колкото повече хората говорят за живота с IBS, толкова по-нормален става той. Това създава възможности за другите да споделят своите предизвикателства и да се чувстват по-малко сами.
Решаване на кого да кажа
Както при всички здравословни или лични проблеми, ще трябва да решите на кого искате да кажете. Помислете за хората, които означават най-много за вас.
Да живееш с хронично заболяване може да се почувстваш самотен. Може да има значение да споделяте предизвикателствата си с хора, които ви обичат. Наличието на хора, на които можете да разчитате и които знаят с какво си имате работа, може да ви осигури известна утеха.
Помислете кои части от живота ви IBS-C засяга най-много. Ако ви е трудно да присъствате на събирания и събития, може да ви помогне да имате сигурен човек, който знае. Това може да е близък приятел или член на семейството.
На работа можете да решите дали искате или трябва да говорите с вашия мениджър. Ако пропускате много работа поради вашия IBS-C, може да искате да организирате среща с вашия мениджър.
Ако смятате, че бихте могли да се нуждаете от емоционална подкрепа, помислете дали имате близък приятел, с когото бихте могли да говорите. Този човек може да бъде добър съюзник в трудни дни.
Планиране какво да кажа
Важно е да говорите за IBS-C и как то влияе върху живота ви. Това може да се почувства неудобно, но може да откриете, че след като споделите опита си, ще се почувствате по-добре.
Може да е полезно да решите предварително какво ще кажете. В зависимост от това с кого разговаряте, какво казвате и сумата, която споделяте, ще бъдат различни.
Ако говорите с мениджър, не е нужно да навлизате в подробности. Можете просто да уведомите вашия мениджър, че имате заболяване, наречено IBS-C, и че напоследък сте имали пристъп. Можете ясно да обясните как това се отразява на способността ви да работите. Можете също така да уведомите вашия мениджър дали има нещо, което може да се промени в работната ви обстановка, за да ви подкрепи.
Ако говорите за вашия IBS-C с член на семейството, приятел или близък човек, може да искате да споделите повече. Хората, които ви обичат, ще искат да знаят как могат да ви подкрепят. Това може да е шанс да образовате близки за IBS-C. Можете да споделите как животът с IBS-C е повлиял на ежедневието ви и да уведомите близките си как могат да помогнат.
Как да преодолеем чувството на неудобство или срам
Важно е да запомните, че нищо от това не е ваша вина. Не сте поискали IBS. Вие не сте причинили това състояние.
Може да е полезно да помислите как бихте отговорили на някого, ако той сподели диагнозата си с вас. Вероятно ще искате да им помогнете и да научите повече, за да ги подкрепите. Хората, които си струва да задържите в живота си, няма да ви съдят за нещо, което не можете да контролирате.
Запекът и всички съпътстващи го симптоми са човешки опит. Не е нужно да са неудобни или срамни. Колкото повече се говори за IBS-C, толкова по-малко срам е да го заобикаляте.
Как да се справим със стигмата
Хората с IBS могат да изпитат високи нива на интернализирана стигма. Тази стигма идва от слушане на негативни идеи за състоянието. Когато започнат да вярват, че тези идеи се отнасят за тях самите, това може да повлияе на психичното им здраве.
Стигмата е
Ето няколко начина, по които всички можем да помогнем за намаляване на стигмата от живота с IBS-C:
- Говорете за IBS-C и споделете опита си с другите.
- Не забравяйте, че не се определяте от вашето здравословно състояние.
- Обучете другите за IBS-C.
- Научете повече за вашето състояние и бъдете в течение на леченията и изследванията.
- Потърсете медицинска помощ, когато имате нужда от нея, за да нормализирате получаването на помощ при храносмилателни симптоми.
IBS-C е често срещано храносмилателно състояние. Въпреки че засяга много хора, това не е нещо, за което хората често говорят. Може да е неудобно да се говори за навици на червата. Това прави живота с IBS-C още по-изолиращ.
IBS-C може да повлияе на вашия личен и професионален живот. Свързва се с високи нива на тревожност и депресия.
Трябва да говорим за IBS-C по много причини. Говоренето за нещо помага за намаляване на стигмата и срама. Когато вашите близки знаят с какво се сблъсквате, можете да се почувствате по-добре подкрепени. Говоренето за IBS-C също позволява на другите хора да знаят, че не са сами. Отваря разговора за други хора да търсят подкрепа.
Discussion about this post