Подуването и изтръпването на дланите може да попречи на ежедневните дейности и може да е признак за скрити заболявания. Тези два симптома могат да са резултат от притискане на нерв, възпаление, задържане на течности или системни заболявания. По-долу обясняваме причините и предоставяме информация за диагностиката и лечението.
Причини за подути и изтръпнали длани
1. Синдром на карпалния тунел
Синдромът на карпалния тунел възниква, когато средният нерв се притисне в карпалния тунел на китката. Средният нерв контролира усещанията в палеца, показалеца, средния пръст и част от безименния пръст. Подуването в карпалния канал увеличава натиска върху нерва и причинява болка, изтръпване, изтръпване и подуване на дланта. Това състояние обикновено се влошава през нощта или при повтарящи се движения на китката.
Всичко, което притиска или дразни срединния нерв в пространството на карпалния канал, може да доведе до синдром на карпалния канал. Фрактура на китката може да стесни карпалния канал и да раздразни нерва. Този синдром може да възникне и поради подуване и възпаление, причинени от ревматоиден артрит или други заболявания.
Диагноза: Вашият лекар ще извърши физически преглед и ще оцени симптомите. Лекарят може да извърши тест на Тинел или тест на Фален, за да възпроизведе симптомите. Изследванията на нервната проводимост или електромиографията могат да потвърдят намалената функция на нервите в китката.
Лечение: Леките случаи могат да се подобрят с шини за китка, промяна на дейността и противовъзпалителни лекарства. Прилагането на студени компреси може да намали отока. Кортикостероидните инжекции могат да облекчат възпалението около нерва. Тежката или упорита компресия може да наложи хирургично освобождаване на карпалния тунел, за да се възстанови функцията на нерва.
2. Периферна невропатия
Периферната невропатия се развива при увреждане на периферните нерви. Това състояние може да е резултат от диабет, недостиг на витамини, инфекции, токсини или някои лекарства. Увредените нерви губят способността си да предават сетивни сигнали, което причинява изтръпване или мравучкане в дланите. Може да се появи подуване поради лошото кръвообращение и промените в тъканите, причинени от увреждането на нервите.
Диагностика: Лекарите ще извършат физически преглед и ще прегледат историята на заболяването. Кръвните тестове могат да открият диабет, недостиг на витамини или нарушения на щитовидната жлеза. Изследванията на нервната проводимост и електромиографията могат да измерят електрическата активност в нервите и мускулите. В някои случаи лекарите извършват нервна биопсия, за да потвърдят диагнозата.
Лечение: Лечението зависи от основната причина. При диабетната невропатия строгият контрол на кръвната захар може да предотврати прогресирането ѝ. Витаминните добавки коригират недостига на витамин В12 или фолат. Избягването на алкохол или токсини може да предпази останалите нерви. Лечението на болката включва медикаменти като антиконвулсивни лекарства или антидепресанти, които са насочени към нервната болка. Физиотерапията може да помогне за поддържане на мускулната сила и координация.
3. Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, което причинява хронично възпаление на ставите, включително ставите на китките и ръцете. Възпалението удебелява лигавицата на ставите и увеличава количеството на течността в ставната капсула. Отокът притиска околните нерви и причинява изтръпване и скованост в дланите.
Диагноза: Лекарите установяват подуването на ставите по време на физически преглед. Кръвните тестове измерват ревматоидния фактор, антителата срещу цитрулиновия пептид и възпалителните маркери като С-реактивен протеин и скорост на утаяване на еритроцитите. Рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс могат да покажат увреждане на ставите и възпаление.
Лечение: Лечението има за цел да намали възпалението и да предотврати разрушаването на ставите. Нестероидните противовъзпалителни средства намаляват болката и отока. Модифициращите заболяването антиревматични лекарства и биологичните средства потискат анормалната имунна активност. Редовните физически упражнения и ръчната терапия поддържат гъвкавостта и силата на ставите. Тежките случаи могат да наложат хирургични процедури като синовектомия или ставно заместване.
4. Задържане на течности (оток)
Задържането на течности се случва, когато в тъканите на ръцете се натрупва излишна течност. Това състояние може да е резултат от сърдечна недостатъчност, бъбречно заболяване, чернодробно заболяване или хормонален дисбаланс. Подуването може да причини натиск върху сетивните нерви и да доведе до усещане за изтръпване на дланите.
Диагноза: Вашият лекар ще извърши физически преглед, за да оцени разпределението на отока. Кръвните изследвания и изследванията на урината могат да оценят функцията на бъбреците и черния дроб. Ехокардиографията или образната диагностика на гръдния кош може да открие сърдечна недостатъчност. В някои случаи хормоналните изследвания помагат да се установят нарушения на щитовидната жлеза или надбъбречните жлези.
Лечение: Лечението зависи от основната причина. Намаляването на приема на сол може да ограничи натрупването на течности. Диуретичните лекарства помагат на бъбреците да отстранят излишната течност. Повдигането на ръцете над нивото на сърцето може да намали отока. Лечението на основното заболяване, като например сърдечно или бъбречно заболяване, е от съществено значение за предотвратяване на повторна поява.
5. Цервикална радикулопатия
Цервикалната радикулопатия възниква, когато нервно коренче в шията се компресира от дискова херния, костен израстък или дегенеративни промени. Засегнатият нерв предава сигнали към рамото, ръката и ръката. Компресията нарушава тези сигнали и причинява изтръпване, мравучкане и слабост в дланите.
Диагноза: Вашият лекар ще оцени движението на врата и мускулната сила. Образните изследвания, като ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, могат да установят дискова херния или костни шипове. Тестовете за нервна проводимост могат да определят точното ниво на засягане на нервите.
Лечение: Леката компресия на нерва може да се подобри с почивка, физиотерапия и противовъзпалителни лекарства. Прилагането на топлина или лед може да облекчи болката и мускулната скованост. Тежките или постоянни симптоми могат да наложат кортикостероидни инжекции или хирургична декомпресия за отстраняване на натиска върху нервното коренче.
6. Хипотиреоидизъм
Хипотиреоидизмът възниква, когато щитовидната жлеза произвежда недостатъчно количество тиреоиден хормон. Ниските нива на хормона забавят обмяната на веществата и причиняват натрупване на течности в тъканите. Подуването може да притисне периферните нерви в китката или дланта, което води до изтръпване.
Диагноза: Вашият лекар измерва нивото на тиреоид-стимулиращия хормон и нивото на тироксина в кръвни изследвания. Физическият преглед може да разкрие суха кожа, повишаване на теглото и умора.
Лечение: Заместването на хормоните на щитовидната жлеза възстановява нормалния метаболизъм и постепенно намалява отока. Редовното проследяване на нивата на хормоните гарантира адекватно лечение. Упражненията за ръце могат да помогнат за възстановяване на гъвкавостта и силата.
По-горе са описани причините за подуване и изтръпване на дланите. Ако тези симптоми продължават или се влошават, трябва да потърсите лекарска помощ възможно най-скоро. Ранното диагностициране и лечение помагат да се предотврати трайно увреждане на нервите и да се възстанови нормалната функция на ръцете.
Discussion about this post