Изониазидът е антибиотик, който лекарите използват предимно за лечение и профилактика на туберкулозата – инфекция, причинена от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Туберкулозата най-често засяга белите дробове, но може да се разпространи и към бъбреците, гръбначния стълб и мозъка.
Лекарите предписват изониазид главно за лечение на активна туберкулоза и за профилактика на латентна туберкулозна инфекция.
Изониазид е високо ефективен. Световната здравна организация съобщава, че когато пациентите приемат лекарството правилно, схемите на лечение на базата на изониазид могат да постигнат процент на излекуване над 95% при туберкулоза, чувствителна към лекарства.
Лекарството изониазид се продава и под търговските наименования Римифон, Изозид, Тисамид, Нидразид или Ланиазид.
Лекарството изониазид се предлага предимно под формата на таблетки за перорално приложение (100 mg, 300 mg), сироп/еликсир (50 mg/5 mL) и инжекционен разтвор (100 mg/mL, интрамускулно/интравенозно).
Механизъм на действие на лекарството изониазид
Изониазид принадлежи към класа на бактерицидните лекарства, което означава, че той убива бактериите, а не просто спира тяхното размножаване.
Самият изониазид е пролекарство — той навлиза в бактериалната клетка в неактивна форма и се нуждае от активиране вътре в бактерията, за да стане ефективен. Ензимът KatG (каталаза-пероксидазен ензим) вътре в Mycobacterium tuberculosis превръща изониазида в неговата активна форма. След като бъде активиран, изониазидът блокира ензим, наречен InhA (еноил-ACP редуктаза), от който бактерията зависи за синтеза на миколинови киселини. Миколиновите киселини са дълговерижни мастни киселини, които съставляват критична част от външната клетъчна стена на Mycobacterium tuberculosis. Без непокътната клетъчна стена бактерията губи структурната си цялост и умира.
Изониазидът е особено ефективен, защото миколиновите киселини са характерни само за микобактериите — човешките клетки не ги произвеждат — което означава, че това лекарство може да атакува бактерията с висока степен на специфичност.
Странични ефекти на лекарството изониазид
Страничните ефекти на изониазид са:
- Периферна невропатия (увреждане на нервите в ръцете и краката)
- Хепатотоксичност (увреждане или възпаление на черния дроб)
- Кожни реакции (обрив, сърбеж, реакции на свръхчувствителност)
- Ефекти върху централната нервна система (замайване, сънливост, проблеми с паметта, психоза)
- Стомашно-чревни нарушения (гадене, повръщане, стомашно разстройство)
- Хематологични ефекти (анемия, агранулоцитоза, тромбоцитопения)
- Лупусоподобен синдром (лекарствено-индуциран лупус еритематозус)
- Гинекомастия (увеличаване на гръдната тъкан при мъжете)
- Хипергликемия (повишена кръвна захар)
- Пелагра (дефицит на ниацин).
Следва да обясним нежеланите реакции и да ви насочим как да ги избегнете или намалите.
1. Периферна невропатия
Изониазидът пречи на метаболизма на пиридоксина, известен още като витамин В6. Изониазидът се свързва с пиридоксина и ускорява извеждането му от организма. Тъй като нервната система разчита на пиридоксина за синтеза на невротрансмитери и поддържането на структурната цялост на нервните влакна, дефицитът на пиридоксин води до периферна невропатия — увреждане на нервите, които пренасят сигнали между мозъка, гръбначния мозък и останалата част от тялото. Обикновено се появяват усещания за изтръпване, изтръпване или слабост в краката и ръцете, които след това могат да се разпространят нагоре.
Периферната невропатия е най-честият неврологичен страничен ефект на изониазида. Без добавки с пиридоксин приблизително 25% от хората, приемащи това лекарство, развиват някаква степен на периферна невропатия, в зависимост от дозата и индивидуалните рискови фактори. Хората, които приемат по-високи дози (повече от 5 mg/kg/ден), както и тези с недохранване, диабет, алкохолна зависимост, бъбречно заболяване или HIV инфекция, са изложени на значително повишен риск — някои проучвания посочват честота от 40%. При редовен прием на пиридоксин тази честота спада до под 1%.
За да предотвратите този страничен ефект, трябва да приемате добавка с пиридоксин (витамин В6) заедно с изониазид.
2. Хепатотоксичност (увреждане на черния дроб)
Черният дроб метаболизира изониазид чрез процес, наречен ацетилиране, като произвежда метаболити, включително ацетилхидразин и хидразин. Тези метаболити са токсични за чернодробните клетки (хепатоцити) и могат да предизвикат възпаление, клетъчна смърт и, в тежки случаи, чернодробна недостатъчност. Скоростта, с която тялото ви извършва ацетилиране, зависи от генетиката: „бързите ацетилатори“ произвеждат и елиминират токсичните метаболити по-бързо от „бавните ацетилатори“.
Леки и преходни повишения в нивата на чернодробните ензими (показващи стрес на черния дроб) се наблюдават при приблизително 15% от пациентите, приемащи изониазид, и повечето от тези случаи се разрешават, без пациентът да спира лекарството. Клинично значим хепатит — т.е. възпаление на черния дроб, което причинява симптоми като жълтеница, коремна болка, умора и гадене — се развива при около 0,5 до 2% от пациентите. Тежка, животозастрашаваща чернодробна недостатъчност се наблюдава при по-малко от 0,1% от пациентите. Рискът се увеличава значително с възрастта (пациентите над 50 години са изложени на по-висок риск), ежедневната употреба на алкохол, съществуващо чернодробно заболяване и едновременна употреба на други лекарства, които засягат черния дроб.
Вашият лекар трябва да следи чернодробната Ви функция чрез кръвни изследвания (измерване на чернодробни ензими като ALT и AST) преди да започнете да приемате лекарството изониазид и на редовни интервали по време на лечението — обикновено ежемесечно.
Трябва да избягвате алкохола напълно по време на приема на лекарството, тъй като алкохолът драстично увеличава риска от хепатотоксичност. Трябва също така да уведомите Вашия лекар за всякакви симптоми на увреждане на черния дроб, включително пожълтяване на кожата или очите, необичайно тъмна урина, продължителна гадене, болка в дясната част на корема или необичайна умора. Ако чернодробните Ви ензими се повишат до повече от пет пъти над горната граница на нормалния диапазон (или повече от три пъти над горната граница на нормалния диапазон при наличие на симптоми), Вашият лекар обикновено ще преустанови употребата на изониазид. Никога не трябва да приемате парацетамол (ацетаминофен) във високи дози, докато приемате изониазид, тъй като тези две вещества натоварват черния дроб.
3. Кожни реакции
Изониазидът може да предизвика имуномедиирани (алергични) кожни реакции. Лекарството или неговите метаболити могат да действат като хаптени — малки молекули, които се свързват с протеини в организма и предизвикват имунен отговор — което води до кожни обриви, сърбеж и, в редки случаи, тежки реакции като синдром на Стивънс-Джонсън или токсична епидермална некролиза.
Леки кожни обриви и сърбеж се наблюдават при приблизително 1 до 2% от хората, които използват лекарството. Тежки кожни реакции като синдром на Стивънс-Джонсън са редки, като се срещат при по-малко от 0,1% от потребителите, но тези реакции са потенциално животозастрашаващи и изискват незабавна медицинска помощ.
4. Ефекти върху централната нервна система
Въздействието на изониазид върху метаболизма на пиридоксина засяга и централната нервна система, тъй като пиридоксинът е от съществено значение за синтеза на гама-аминобутирова киселина (GABA) – основния инхибиторен невротрансмитер в мозъка. Ниската активност на GABA може да доведе до неврологична възбудимост. Освен това, изониазидът може директно да инхибира определени ензими в мозъка. Тези механизми заедно предизвикват ефекти, вариращи от леко замайване и сънливост до, в редки случаи, гърчове, нарушения на паметта и психоза.
Леки симптоми от страна на централната нервна система, като замайване, главоболие и затруднения при концентрация, се наблюдават при приблизително 2 до 3% от потребителите на лекарството. Пристъпите се срещат почти изключително при хора, които са приели свръхдоза изониазид, или при тези с вече съществуващи епилептични разстройства; при терапевтични дози пристъпите са редки. Психозата, предизвикана от изониазид, е много рядка.
Допълнителният прием на пиридоксин помага за защитата както на централната, така и на периферната нервна система, затова е важно да се поддържат адекватни нива на витамин В6. Трябва да избягвате алкохола по време на лечението, тъй като алкохолът може да влоши неврологичните странични ефекти.
5. Стомашно-чревни нарушения
Изониазидът и неговите метаболити могат да дразнят директно лигавицата на стомашно-чревния тракт и също така да повлияят на чревната мотилност. Гадене, повръщане и епигастрален дискомфорт (болка в горната част на корема или усещане за парене) са най-често съобщаваните стомашно-чревни странични ефекти.
Стомашно-чревни нежелани реакции се наблюдават при 1 до 3% от хората, приемащи изониазид. Тези симптоми са леки и обикновено отшумяват, докато организмът Ви се приспособи към лекарството през първите 3–4 седмици.
Приемането на изониазид на празен стомах обикновено води до по-добро усвояване на лекарството, но ако изпитвате силна гадене, можете да го приемете с малко количество храна. Въпреки това трябва да избягвате приема на изониазид с храни или напитки, които съдържат големи количества хистамин или тирамин, тъй като тези комбинации могат да предизвикат по-тежки реакции. Ако гаденето продължава, уведомете Вашия лекар — промяна на времето на приемане на дозата или антиеметични лекарства могат да намалят гаденето.
6. Хематологични ефекти (кръвни нарушения)
Изониазидът може да потисне функцията на костния мозък при някои лица, като намали производството на различни видове кръвни клетки. Това въздействие може да доведе до анемия (намален брой червени кръвни клетки), агранулоцитоза (силно намален брой бели кръвни клетки, особено неутрофили) или тромбоцитопения (намален брой тромбоцити, което води до проблеми със съсирването). Точните механизми включват имуномедиирано унищожаване на кръвните клетки, както и директни токсични ефекти върху прогениторните клетки на костния мозък.
Клинично значимите хематологични странични ефекти са редки и се срещат при по-малко от 1% от хората, приемащи изониазид. Агранулоцитозата и тромбоцитопенията са особено редки. Въпреки това, сидеробластната анемия — специфичен тип анемия, причинена от нарушена синтеза на хемоглобин поради дефицит на пиридоксин — има по-висока честота при хора, които приемат и циклосерин или имат хранителни дефицити.
7. Лекарствено-индуциран лупус еритематозус
Изониазидът може да предизвика лупус еритематозус – автоимунен синдром, който наподобява системен лупус еритематозус. Лекарството или неговите метаболити могат да променят имунната регулация, което води до производството на антинуклеарни антитела (особено антихистонови антитела), които атакуват собствените тъкани на организма. Резултатът е възпалително състояние, засягащо ставите, кожата, белите дробове и понякога други органи.
Антинуклеарни антитела се развиват при 10 до 22% от пациентите, приемащи изониазид в дългосрочен план, но пълният клиничен синдром на лупус еритематозус се развива много по-рядко – при приблизително 1% от пациентите или по-малко. Хората с бавен ацетилатор са изложени на по-висок риск, тъй като натрупват метаболитите на лекарството по-бавно, но в по-високи концентрации.
Трябва незабавно да уведомите лекаря си, ако изпитвате болки в ставите, кожни обриви, болка в гърдите при дишане или необяснима треска. Лекарственият лупус еритематозус обикновено отшумява, когато спрете приема на проблемното лекарство, и повечето хора се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици след спирането на лекарството.
8. Гинекомастия (уголемяване на гръдната тъкан при мъжете)
В някои случаи изониазидът причинява гинекомастия — уголемяване на гръдната тъкан при мъжете — чрез механизми, които все още не са напълно изяснени, но може да включват промяна в метаболизма на естрогена в черния дроб. Някои изследователи предполагат, че изониазидът инхибира ензимите, които нормално разграждат естрогена, което води до относителен излишък на естрогени в сравнение с андрогените.
Този страничен ефект е много рядък.
9. Хипергликемия (повишена кръвна захар)
Изониазидът може да наруши секрецията на инсулин и метаболизма на глюкозата, което потенциално повишава нивата на глюкоза в кръвта. Този механизъм включва намеса във функцията на бета-клетките на панкреаса и може да е свързан също с изчерпване на пиридоксина, тъй като пиридоксинът играе роля в метаболизма на глюкозата.
Клинично значима хипергликемия е много рядка при приемане на стандартни дози.
10. Пелагра (дефицит на ниацин)
Изониазидът инхибира ензима кинурениназа. Този ензим участва в метаболитния път, който превръща триптофан в ниацин (витамин В3). Чрез блокиране на този път изониазидът може да причини функционален дефицит на ниацин, което води до пелагра. Пелаграта обикновено се проявява с люспест кожен обрив (особено на изложените на слънце области), диария, деменция (или когнитивна обърканост) и в тежки случаи може да доведе до смърт.
Пелаграта, причинена само от изониазид, е рядкост при добре хранени популации, но е значително по-вероятно да се появи при хора, които вече имат граничен прием на ниацин или триптофан — например, хора в условия на ниски доходи или такива със значително недохранване.
Discussion about this post