Една сутрин се събудих покрита с рани по време на коледната ваканция от колежа. Кожата ми беше гореща и възпалена от несъзнателно почесване в съня си.
Това отбеляза началото на една много дълга, сърбяща година.
През следващите няколко месеца видях много лекари и специалисти и прекарах твърде много време онлайн, опитвайки се да разбера причината за тази продължаваща реакция.
В крайна сметка лекар ми постави диагноза хронична идиопатична уртикария. С други думи, хронична копривна треска без известна причина. Казаха ми, че кошерите могат да продължат от 1 до 5 години и могат да се върнат отново по всяко време – отчайващо нещо за чуване.
Лекарите ми предписаха антихистамини за уртикария. Но всеки път ми даваха по-висока доза и лекарството действаше само няколко дни, преди копривната треска да се върне.
Така че потърсих други лечения. Взех вани с овесена каша, сложих лед върху ръбовете, използвах лосиони – нищо не помогна.
Кожата ми винаги се чувстваше като запалена и симптомите се разпространиха в други части на тялото ми. Понякога устните ми се подуваха. Понякога дланите и стъпалата на краката ми се сърбят.
Кошерите затрудняваха преминаването през ежедневието. Не можех да се съсредоточа върху моите часове, стажове или летни работни места. Знаех, че трябва да намеря нещо, което да успокои кожата си.
Проблемът с пластмасата
Тогава започнах да ровя в етикетите на съставките на продуктите за лична хигиена, които използвах. Помислих си, че може би, ако възприемам по-холистичен подход и изрежа потенциално вредните съставки, най-накрая ще намеря някакво облекчение.
Започнах да сменям всичко от моя лосион и шампоан до перилен препарат за по-чисти версии. Но докато продължавах да правя изследванията си, осъзнах, че съставките не са единственото нещо, за което трябва да се тревожа в тези продукти – това бяха и пластмасовите контейнери и отпадъците.
Не можех да повярвам, че никога не съм осъзнавал колко много изхвърлям всеки ден и как подкрепям компании, които създават много повече от справедливия им дял от замърсяването.
Бях с разбито сърце, като си помислих за животните, чиито домове бяха унищожени, за хората, които са най-уязвими към опустошителните последици от изменението на климата, за планетата, която бързо унищожаваме.
Скоро открих друго кътче в интернет, което предизвика интереса ми: движението за нулеви отпадъци. Членовете на неговата голяма и непрекъснато нарастваща общност се стремят да изпращат възможно най-малко на депото, като избягват опаковки за еднократна употреба и продукти за еднократна употреба.
Става зелено
Като се има предвид начина, по който е устроено нашето общество, създаването на никакви отпадъци може да изглежда като невъзможна цел. Ето защо много хора в движението просто се фокусират върху практическата устойчивост и закупуването на продукти с минимални отпадъци – това и направих.
След като свърших бутилирания си шампоан, преминах към шампоани без опаковка. Когато имах нужда от нов гребен, намерих бамбуков вместо обикновена пластмаса. И започнах да купувам дрехите и мебелите си втора употреба вместо нови.
По пътя открих толкова много прекрасни малки фирми с невероятни замени за ежедневни продукти, които създаваха малко или никакви отпадъци и съдържаха холистични и здравословни съставки, които биха били от полза за кожата ми.
И докато продължавах да научавам колко е важно да изисквам по-добро от компаниите и влиятелните хора и колко е важно да гласувам, имайки предвид моя долар и планетата Земя, устойчивостта става все по-важна част от моя начин на живот и идентичност — и всичко започна с моите кошери.
Уроци за цял живот
Макар че ми се иска да можех да науча тези уроци без сърбеж, все пак съм благодарен за опита. През всичко това открих страст към холистично здраве, устойчивост и взаимосвързаност с околната среда.
Кошерите ми най-накрая изчезнаха след 13 месеца почти ежедневно дразнене и оттогава ги няма. Оказа се, че те са ранен признак на тиреоидит на Хашимото, автоимунно заболяване, което засяга щитовидната жлеза, което ми откриха 3 1/2 години по-късно.
Преминаването ми към по-устойчив начин на живот спря ли кошерите? Възможно е, но не мога да съм сигурен. Може просто да са си отишли без никаква ясна причина.
Единственото нещо, в което съм сигурен обаче, е, че понякога най-големите ни житейски уроци могат да дойдат от най-неочаквани места.
Хана Остин е графичен дизайнер в Чикаго. Тя е поела страстите си към дизайна и устойчивостта, за да създаде Earthical, ресурс за намиране на екологично съобразени замени за ежедневни продукти, както и магазините, които ги продават. Нейната цел винаги е да направи устойчивостта възможно най-достъпна. В свободното си време тя обича да учи за устойчивостта и цялостното здраве и да прекарва време навън с кучетата си. Можете да я намерите в Instagram.
Discussion about this post