Какво представлява стадният имунитет?

Когато станат нови болести, телата ни нямат защита (имунитет) срещу тях. Докато хората се разболяват от тези заболявания и се възстановяват, те развиват имунитет, който може да попречи на тях и на другите да се разболеят отново. Стадният имунитет – или имунитетът на общността – се основава на идеята, че тъй като все повече хора развиват имунитет срещу болест, те помагат да се предотврати разпространението на други, които са по-уязвими.

Как работи стадният имунитет?

Стадният имунитет се случва, когато голям брой хора в дадена общност развият имунитет (или собствената защита на организма) срещу заразна болест. Този имунитет може да се развие по естествен път, когато тялото произвежда антитела след вирусна инфекция. Тези антитела могат да помогнат за по-добра борба с инфекцията следващия път. Стадният имунитет може да се случи и чрез ваксинация.

Защо е важен имунитетът на стадото?

Идеята на стадния имунитет е, че: като общност можем да защитим нашите най-уязвими хора. Новородените и хората с нарушена имунна система са един пример. Те не могат да получат някои ваксини или не могат да развият имунитет срещу болести.

В случай на новородени, те получават ваксини в планирана серия и са податливи на различни заболявания, докато не бъдат напълно имунизирани. За имуносупресираните индивиди тяхната имунна система е слаба и те или не могат да понасят дори отслабения вирус, съдържащ се във ваксината, или не могат да изградят имунитет от ваксината. Дори здрави хора могат да се сблъскат с неуспех на ваксината – около 2-10% от здравите хора не реагират на ваксинацията.

Без естествен имунитет или имунитет срещу ваксинация можем да се разболеем много или дори да умрем, ако сме заразени с ново заболяване, за което няма налични ефективни лечения. Например в случая с новия коронавирус от 2019 г. (COVID-19) никой няма имунитет, тъй като е нов вирус и няма налична ваксина. Също така няма установени лечения. Ето защо този вирус е причинил глобална пандемия. Когато обаче достатъчно хора развият имунитет срещу болест, те могат да намалят разпространението сред хората, които не могат да развият имунитет сами или не могат да получат имунизация под формата на ваксини. С други думи, тъй като повече хора развиват имунитет, по-малко хора са болни и за имунокомпрометираните става по-трудно да контактуват с болен човек.

Как ваксините помагат на стадния имунитет

Ваксините могат да помогнат за създаването на стаден имунитет, като позволяват на телата ни да ни предпазят от болест, без всъщност да се разболяваме. Всяка конкретна ваксина обучава имунната система на организма за откриване и борба с таргетното заболяване. Ваксинирането на здрави хора и намаляването на способността им да разпространяват болести предпазва хората, които не могат да бъдат ваксинирани.

Изкореняването на едра шарка е пример за стаден имунитет чрез ваксинация. Ваксинацията срещу едра шарка започва през 1796 г. и става по-широко разпространена през 1800-те. Чрез ваксинация последният докладван случай на естествена шарка в САЩ е през 1949 г. и Световната здравна организация (СЗО) обявява болестта за унищожена по целия свят през 1980 г. В тази ситуация широко разпространената ваксинация намалява броя на хората, които се разпространяват това заболяване, докато вирусът вече не е в състояние да намери подходящи гостоприемници.

Колко ефективен е стадният имунитет?

Стадният имунитет работи само както манталитетът на стадото. Тоест работи само когато голям брой хора се присъединят към плана. Според Асоциацията за професии по контрол на инфекциите и епидемиологията (APIC) това е един от основните недостатъци на стадния имунитет, тъй като изисква хората в една и съща общност да споделят едни и същи възгледи за ваксинацията.

Докато естественият имунитет е възможен, имунитетът, задвижван от ваксинация, намалява заболяването най-ефективно.

Един пример за неуспех на стадното имунитет поради разлика в убежденията е случаят на морбили в средата на 2010-те. Много хора са били заразени през този период, въпреки че морбили са били обявени за елиминирани в САЩ през 2000 г. Много хора, които са отказали ваксинацията, са се заразили и са разпространили болестта върху други уязвими хора. Следователно, който не е бил ваксиниран, може да се разболее или носят вирус и го предават на някой друг, който не е в състояние да изгради имунитет или също е отказал ваксинация.

Друг фактор, който трябва да се има предвид, е колко добре действат ваксините и как имунната система реагира на тези ваксини. Например, наскоро изследователите откриха, че има „намаляващ имунитет“ за ваксината срещу морбили-паротит-рубеола (MMR), особено когато става въпрос за паротит. Докладите са установили, че дори при пълна ваксинация и първоначален имунитет, някои хора губят имунитет срещу паротит с течение на времето. Това може да допринесе за допълнителни огнища и доведе до препоръка за допълнителни ваксинации, когато се появят паротитни огнища.

Ефикасността на стадния имунитет зависи от това колко хора участват и зависи от това колко заразна е болестта. В случая на морбили, която е силно заразна, изследванията показват, че 93% до 95% от населението трябва да бъдат ваксинирани, за да се постигне стадния имунитет.

В САЩ средният процент на ваксинация срещу морбили е около 90%.

COVID-19: Може ли стадният имунитет да помогне?

В момента се води някакъв дебат дали разпространението на COVID-19 може да бъде спряно от стадния имунитет. Докато световните лидери обсъждат стратегии за ограничаване и контрол на тази глобална пандемия, някои предлагат имунитет на стадото като вариант. Обединеното кралство разгледа накратко тази идея, но моделите предполагат, че ще е необходимо до 60% от населението да се заразят с коронавирус и след това да се възстановят от коронавирус, за да осигурят стаден имунитет.

Тъй като понастоящем няма налична ефективна ваксина, разработването на стаден имунитет към COVID-19 би включило огромен брой хора, които се заразяват. Докато много хора биха се възстановили – и биха създали това стадно имунитет – много други хора биха умрели, докато бяха болни. Това предизвика етичен дебат за това колко живота трябва да бъдат жертвани в полза на другите.

Стадният имунитет – или имунитетът на общността – защитава хората, техните семейства, а също и най-уязвимите хора в общността.