Сърдечен удар, известен още като инфаркт на миокарда, възниква, когато притока на кръв към част от сърцето е блокиран, причинявайки увреждане на сърдечния мускул. Това състояние обикновено се диагностицира чрез комбинация от симптоми, резултати от електрокардиограма (ЕКГ) и кръвни изследвания за измерване на сърдечните ензими.

Обикновено, когато пациентът изпитва болка в гърдите, първият диагностичен тест, който се извършва, е ЕКГ. ЕКГ е неинвазивен тест, който измерва електрическата активност на сърцето. Той може да открие анормален сърдечен ритъм, признаци на предишен инфаркт или промени в структурата или функцията на сърцето, които могат да показват настоящ инфаркт.
Ако ЕКГ е абнормен и предполага инфаркт, след това се извършват кръвни изследвания за измерване на нивата на сърдечните ензими. Сърдечните ензими са протеини, отделяни от сърдечния мускул, когато той е повреден. Най-честите сърдечни ензими, които се измерват, са тропонин и креатинкиназа.
Ако ЕКГ и кръвните тестове са положителни за инфаркт, пациентът обикновено се лекува с лекарства и в някои случаи може да се наложи интервенция като ангиопластика или байпас. Въпреки това, има някои случаи, при които ЕКГ и кръвните изследвания са нормални, но пациентът все още изпитва симптоми на инфаркт.
Едно възможно обяснение за този сценарий е, че пациентът страда от вариантна форма на ангина, наречена ангина на Prinzmetal. Този тип стенокардия се причинява от спазъм на коронарните артерии, което може да причини болка в гърдите и други симптоми, подобни на симптомите на сърдечен удар. Спазъмът може да бъде преходен, което означава, че докато пациентът пристигне в болницата, ЕКГ и кръвните изследвания са нормални.
Друго възможно обяснение е, че ЕКГ и кръвните тестове не са достатъчно чувствителни, за да открият инфаркт. В някои случаи увреждането на сърдечния мускул може да е малко или локализирано и ЕКГ и кръвните изследвания може да не могат да го открият. Това може да се случи при пациенти с диабет или хронично бъбречно заболяване, тъй като тези състояния могат да повлияят на точността на тестовете.
И накрая, възможно е пациентът да изпитва симптоми на инфаркт, но причината да не е свързана със сърцето. Например, белодробна емболия (кръвен съсирек в белите дробове) може да причини болка в гърдите и задух, които могат да бъдат сбъркани с инфаркт. Други състояния, като гастроезофагеална рефлуксна болест или тревожност, също могат да причинят болка в гърдите, която е подобна на инфаркт.
В заключение, докато ЕКГ и кръвните тестове са важни диагностични инструменти за инфаркт, има ситуации, при които те може да не са в състояние да открият състоянието, дори когато пациентът изпитва симптоми. Ето защо трябва да потърсите медицинска помощ, ако получите някакви признаци или симптоми на инфаркт, като болка в гърдите, задух или гадене, дори ако диагностичните тестове се покажат нормални. Вашият медицински специалист може да ви помогне да определите причината за вашите симптоми и да осигури подходящо лечение.
Discussion about this post