Неактивната щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм) е медицинско състояние, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони на щитовидната жлеза. Тези хормони регулират много телесни функции, включително метаболизъм, телесна температура, сърдечна честота и нива на енергия. Когато щитовидната жлеза не успее да произведе достатъчно хормони, системите на тялото се забавят и създават различни здравословни проблеми.
Причини за неактивна щитовидна жлеза
Няколко различни медицински състояния, фактори на околната среда и лечение могат да причинят неактивна щитовидна жлеза. Всяка причина пречи на функцията на щитовидната жлеза по специфичен начин. Ето причините за неактивна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм).
1. Автоимунен тиреоидит (тиреоидит на Хашимото)
Автоимунният тиреоидит е състояние, при което имунната система атакува щитовидната жлеза. Този имунен отговор причинява хронично възпаление и постепенно унищожаване на щитовидната тъкан. С течение на времето щитовидната жлеза става по -малко способна да произвежда хормони.
Имунната система погрешно идентифицира клетките на щитовидната жлеза като чужди и произвежда антитела, които са насочени към щитовидната пероксидаза и тиреоглобулин, които са от съществено значение за синтеза на хормона на щитовидната жлеза. Тези антитела увреждат щитовидната жлеза и намаляват способността му за производство на хормон.
Автоимунният тиреоидит е най -честата причина за неактивна щитовидна жлеза у нас. Това състояние често работи в семейства и е по -често при жени, особено на възраст между 30 и 50 години. Хората с други автоимунни състояния имат по -висок риск.
Точната причина за автоимунен тиреоидит (тиреоидит на Хашимото) не е напълно разбрана, но се смята, че е резултат от сложно взаимодействие на генетични, екологични, хормонални и имунологични фактори. По -долу са основните причини и допринасящи фактори:
Генетична предразположение
- Семейна история: Наличието на близък роднина (като родител или братя и сестри) с тиреоидит на Хашимото или друго автоимунно заболяване увеличава риска от развитие на това състояние.
- Генетични маркери: Някои HLA (човешки левкоцитен антиген) гени и други имуно-регулиращи гени (като CTLA-4 или PTPN22) увеличават риска от развитие на това състояние.
Задействащи екологични задействания
Факторите на околната среда могат да предизвикат имунната система при генетично предразположени индивиди. Някои основни задействания включват:
- Инфекция. Смята се, че някои вирусни или бактериални инфекции (напр. Вирус на Епщайн-Бар, хепатит С, Ентероколитика на Йерсиния) инициират или ускоряват автоимунните реакции чрез процес, наречен молекулярна мимикрия.
- Прекомерен прием на йод. Високите нива на йод могат да стимулират експресията на антиген на щитовидната жлеза, което прави тази жлеза по -разпознаваема за имунната система.
- Излагане на радиация. Излагането на радиация (напр. От ядрени аварии или медицински лечения) може да повреди щитовидните клетки, като потенциално предизвиква автоимунитет.
- Пушене на тютюн и пиене на алкохол. Тютюнопушенето може да има сложни ефекти – някои проучвания показват, че тютюнопушенето намалява риска, но това действие не се препоръчва поради вредните му общи ефекти.
Хормонални и биологични фактори
- Полови хормони. Тиреоидитът на Хашимото е по -често срещан при жените, отколкото при мъжете (около 7–10 пъти), което предполага роля на естроген при модулиране на имунната активност.
- Бременност. Имунните промени по време и след бременността могат да предизвикат автоимунитет на щитовидната жлеза. Много случаи на тиреоидит на Хашимото започват или се влошават след раждане (следродилно тиреоидит).
Дисфункция на имунната система
При тиреоидита на Хашимото имунните клетки погрешно атакуват протеини на щитовидната жлеза като щитовидната пероксидаза (TPO) и тиреоглобулин (TG). Този проблем води до производството на авто-антитела:
- Анти-TPO антитела: Намерени при> 90% от пациентите
- Анти-TG антитела: Намерени при 50–80% от пациентите
С течение на времето тези имунни атаки причиняват унищожаване на тъканта на щитовидната жлеза, което води до намаляване на производството на хормон на щитовидната жлеза.
Хранителни фактори
- Дефицит на селен. Селенът е от съществено значение за функцията на щитовидната жлеза и имунната регулация. Ниските нива на селен могат да допринесат за възпаление на щитовидната жлеза.
- Дефицит на витамин D. Дефицитът на витамин D може да наруши имунната толерантност и да увеличи автоимунния риск.
- Чувствителност към глутен. Хората с цьолиакия или чувствителността към глутен имат по -висок риск от развитие на тиреоидита на Хашимото.
Психологически стрес
Хроничният стрес засяга имунната регулация и може да влоши или задейства автоимунни отговори при индивиди, които вече имат повишен риск от развитие на автоимунни заболявания.
Редовният мониторинг на нивата на хормона на щитовидната жлеза е важно, когато имате автоимунен тиреоидит. Тъй като това състояние обикновено напредва бавно, функцията на щитовидната жлеза може да намалее с години, преди да се появят симптоми.
2. Хирургия на щитовидната жлеза или радиоактивно йодно лечение
Хирургичното отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза, обикновено извършено за лечение на възли на щитовидната жлеза, рак на щитовидната жлеза или хипертиреоидизъм, може да причини неактивна щитовидност. Отстраняването на щитовидната тъкан намалява способността на тази жлеза да произвежда хормони. Ако хирурзите премахнат цялата щитовидна жлеза, производството на хормони спира напълно.
Радиоактивната йодна терапия, използвана за лечение на свръхактивна щитовидна жлеза, унищожава клетките на щитовидната жлеза. Унищожаването на твърде много тъкан на щитовидната жлеза води до постоянна недостатъчност.
Хората, които се подлагат на хирургия на щитовидната жлеза или радиоактивна йодна терапия, трябва да получават заместителна терапия с хормона през целия живот. Мониторингът е необходим за регулиране на дозата във времето.
Тази причина е доста често срещана сред хората, лекувани от нарушения на щитовидната жлеза. Рисковете се увеличават, когато лекарите премахват големи порции от щитовидната жлеза или използват високи дози радиоактивен йод.
3. Вроден хипотиреоидизъм
Вроденият хипотиреоидизъм е състояние, присъстващо при раждането, при което щитовидната жлеза отсъства, недоразвита или неправилно разположена. В някои случаи е налице щитовидната жлеза, но не може да произвежда хормони правилно поради генетични мутации, засягащи хормоналния синтез.
Липсата на хормон на щитовидната жлеза по време на ранна детска възраст и ранно детство може да причини проблеми с интелектуалната увреждане и растеж, ако той не се диагностицира и лекува незабавно.
Вроденият хипотиреоидизъм обикновено се открива чрез програми за скрининг на новородено. Ранното лечение с заместване на хормона на щитовидната жлеза позволява нормален растеж и развитие.
Вродения хипотиреоидизъм се среща приблизително 1 на всеки 2000 до 4000 новородени. Рутинният скрининг осигурява ранна диагноза.
4. Дефицит на йод
Щитовидната жлеза се нуждае от йод, за да произвежда хормони. В региони, в които приемът на йод е нисък, щитовидната жлеза не може да направи достатъчно хормони, което води до недостатъчност. Дефицитът на йод остава основна причина за неактивна щитовидната жлеза в световен мащаб, особено в региони без йодирана сол или достъп до храни, богати на йод.
Щитовидната жлеза се увеличава в опит да заснеме повече йод от кръвта. Това разширяване е известно като гуша. С течение на времето продължителният дефицит на йод намалява изхода на хормоните.
Хората, които живеят в райони с дефицит на йод, избягват йодирана сол или следват диети с ниска йода, са изложени на висок риск. Бременните жени изискват повече йод и са изправени пред повишен риск от дефицит на йод.
5. лекарства
Някои лекарства пречат на производството или функцията на хормоните на щитовидната жлеза. Примерите включват литий (използван за лечение на биполярно разстройство), амиодарон (използван за лечение на неправилни сърдечни ритми) и интерферон-алфа (използван за лечение на вирусни инфекции и рак).
Тези лекарства могат да блокират поемането на йод или да инхибират освобождаването на хормон от щитовидната жлеза. Литий, например, се натрупва в щитовидната жлеза и намалява секрецията на хормона.
Пациентите, които приемат тези лекарства, трябва да претърпят редовно тестване на функцията на щитовидната жлеза. Лекарите могат да препоръчат да регулират дозата или да превключвате лекарствата, ако се развие недостатъчност на щитовидната жлеза.
Хипотиреоидизмът, предизвикан от медикаменти, е рядкост, но важна причина, особено при пациенти, получаващи дългосрочно лечение.
6. Хипофизата или хипоталамичните разстройства
Хипофизната жлеза и хипоталамус регулират активността на щитовидната жлеза, като произвеждат хормон, стимулиращ щитовидната жлеза и тиротропин-освобождаващия хормон. Туморите, травмата или възпалението, засягащи тези мозъчни региони, могат да нарушат хормоналната сигнализация и да намалят функцията на щитовидната жлеза. Това състояние се нарича вторичен или централен хипотиреоидизъм.
В тези случаи щитовидната жлеза е структурно нормална, но не успява да получи адекватна стимулация за производство на хормони. Симптомите са подобни на симптомите на първичен хипотиреоидизъм, но могат да включват признаци на други хормонални недостатъци.
Тази причина е рядка и обикновено се среща при хора с известна болест на хипофизата или мозъчна травма. Хормонално тестване, тест за образна диагностика и специализирана оценка са необходими за диагностициране и лечение.
7. Инфилтративни заболявания и радиация
Саркоидозата, хемохроматозата и амилоидозата са заболявания, които инфилтрират органи с анормални вещества. Тези заболявания могат да повлияят на щитовидната жлеза и да намалят функцията му. Радиационната терапия към шията или горната част на гърдите, често използвана за лечение на ракови заболявания, може да повреди клетките на щитовидната жлеза.
Увреждането от тези причини се развива постепенно. Хората, които са получили радиация или имат известно инфилтративно заболяване, трябва да претърпят редовно тестване на функцията на щитовидната жлеза.
Тези причини са рядкост, но трябва да се вземат предвид, когато отсъстват други обяснения.
Симптоми на неактивна щитовидна жлеза
Неактивната щитовидна жлеза причинява симптоми, свързани с забавения метаболизъм. Симптомите варират по тежест и могат да се развият постепенно. Симптомите на неактивна щитовидна жлеза са:
- Умора и намалена енергия
- Наддаване на тегло въпреки нормалната диета
- Студена непоносимост
- Суха кожа и суха коса
- Запек
- Депресия или забавено мислене
- Менструални нередности или безплодие
- Дрезгавост
- Подпухнало лице
- Подуване във врата (гуша)
- Бавна сърдечна честота
- Мускулна слабост или мускулни крампи
Децата могат да изпитат забавяне на растежа или проблеми с развитието. При кърмачета симптомите включват лошо хранене, продължителна жълтеница и сънливост.
Тези симптоми често приличат на симптоми на други медицински състояния. Много хора не осъзнават, че причината е дисфункцията на щитовидната жлеза, докато тестването потвърди диагнозата.
Диагностика на неактивна щитовидна жлеза
Лекарите диагностицират неактивна щитовидната жлеза чрез измерване на нивата на хормона на щитовидната жлеза в кръвта. Ключовите тестове включват:
- Хормонът, стимулиращ щитовидната жлеза (TSH): TSH се увеличава, когато щитовидната жлеза стане неактивна, тъй като хипофизната жлеза се опитва да стимулира повече производство на хормони.
- Безплатен тироксин (свободен Т4): Безплатните нива на Т4 намаляват, когато щитовидната жлеза не успее да произвежда хормони.
При първичен хипотиреоидизъм TSH е висок, а свободният Т4 е нисък. При вторичния хипотиреоидизъм както TSH, така и свободният Т4 са ниски.
Лекарите могат също така да проверяват антитела на щитовидната жлеза пероксидаза, за да идентифицират автоимунен тиреоидит. Тестът за изображения обикновено не е необходим, освен ако не се подозира структурен проблем или маса.
Лечение на неактивна щитовидната жлеза
Лечението се извършва с ежедневна подмяна на хормони на щитовидната жлеза със синтетичен левотироксин. Това лекарство възстановява нормалните нива на хормона и намалява симптомите.
Лекарите започват с доза въз основа на възрастта, теглото и здравословните състояния. Редовните кръвни тестове помагат да се следи нивото на TSH и да регулира дозата на дозата.
Лечението обикновено е през целия живот. Липсващите дози или спирането на лекарствата могат да доведат до връщане на симптомите. Хората, които получават лечение, се нуждаят от рутинно проследяване на всеки 6 до 12 месеца, за да поддържат правилни нива на хормони.
При кърмачета и деца ранното и последователно лечение предотвратява проблемите на развитието. Бременните жени с неактивни щитовидни жлеза изискват внимателно наблюдение, тъй като хормоните на щитовидната жлеза са от съществено значение за развитието на мозъка на плода.
В обобщение, неактивната щитовидна жлеза е резултат от много различни причини, вариращи от автоимунно заболяване до дефицит на йод или медицински лечения. Всяка причина засяга функцията на щитовидната жлеза по уникален начин. Разпознаването на симптомите, разбирането на основната причина и получаването на точна диагноза и подходящо лечение ще помогне за поддържане на нормалната функция на тялото и предотвратяване на дългосрочни усложнения.
Discussion about this post