Множествената склероза (МС) е различна за всеки. Може да е трудно да се обясни, камо ли да се управлява. Ето как трима души взеха диагнозата си директно и продължават да живеят извън състоянието си.
Мишел Толсън, 42 г
Година на диагнозата: 2014 г
Мишел Толсън беше млада, впечатляваща десетгодишна, когато видя Ванеса Уилямс да бъде коронована за Мис Америка. Толсън веднага разбра, че иска да тръгне по нейните стъпки. В търсене на „талант”, подходящ за състезанието, тя се зае с танци. Когато е на шестнадесет години, Толсън е станала инструктор по танци и самата е запалена танцьорка. Тя последва мечтите си и стана Мис Ню Хемпшир, 1996 г.
Още на следващата година Толсън се присъединява към прочутите Radio City Rockettes. Тя зарадва нюйоркската сцена с танцовия си талант през следващите шест години. След това тя се насочва към преподаване на музикален театър в колежа Wagner в Стейтън Айлънд, Ню Йорк.
През 2014 г. Толсън забеляза замъгляване в лявото си око, замъгляване, подобно на петниста диско топка. След няколко опита да открият източника на проблема й, лекарите я изпратиха на ЯМР. Въпреки че неврологът смяташе, че е МС, лекарят й предложи да получи второ мнение. Следва друг ЯМР и на Деня на Свети Патрик 2014 г. Мишел е диагностицирана с МС.
Подкрепящото семейство на Толсън първоначално мислеше за най-лошото за нейната диагноза. Майка й дори си я представяше в инвалидна количка. Лечението й започна с ежедневни перорални лекарства, но това не помогна на симптомите й. След това нейният лекар открива още лезии по време на последващ ЯМР. Толсън решава да получи по-агресивно лечение с инфузионна терапия.
Въпреки че детската мечта на Толсън може да не е включвала МС, тя е използвала диагнозата си като платформа за повишаване на осведомеността. Фокусът й върху застъпничеството се вижда чрез подкрепата на екипа й в National MS Walk в Ню Йорк.
Карън Мари Робъртс, 67 г
Година на диагнозата: 1989 г
Карън Мари Робъртс беше диагностицирана с МС преди повече от 25 години. По време на диагнозата си тя работеше в среда с висок стрес като директор за изследвания в инвестиционна фирма на Уолстрийт.
Получаването на диагноза МС означаваше, че Робъртс трябва да преоцени някои от изборите си, включително кариерата си. Тя спря да работи на трудната си работа и избра партньор в живота въз основа на неговата подкрепа.
След като обмислят да живеят на различни места, Робъртс и партньорът й решават да си вземат ранчо в долината Санта Инес в Калифорния. Те живеят с петте си спасителни кучета Борзой, копринена хрътка и кон на име Сузи-Кю. Ездата е една от терапиите, които Робъртс използва, за да се справи със своята МС.
Докато тя все още се справя със симптомите, особено умора и чувствителност към топлина, Робъртс е намерила начини да ги заобиколи. Тя избягва жегата и стои далеч от интензивни упражнения. След поставянето на диагнозата тя е имала само няколко ремисии. Тя приписва успеха си на приемането на лекарства и на спокоен живот без стрес.
Предвид шанса да се върне назад във времето, Робъртс иска тя да не се е страхувала толкова от диагнозата си. Последната й книга „Пътешествия: изцеление чрез мъдростта на природата“ обсъжда как природата й е помогнала да се справи с диагнозата си.
Кели Смит, 40 г
Година на диагнозата: 2003 г
Страхувайки се от най-лошото, Кели Смит наистина изпита облекчение, когато разбра, че има МС. След като изпита редица симптоми, включително изтръпване, проблеми с познавателните способности, затруднения с баланса и загуба на движение в ръцете си, тя очакваше много по-лошо. Тя знаеше, че диагнозата й не е окончателна и че може да бъде управлявана.
Лечението й започна с лекарства, но след няколко години прием, както е предписано, тя реши да спре. Тя беше щастливо омъжена, майка на две деца и просто чувстваше, че вече не се нуждае от това. Тя също спря да приема антидепресантите си.
Скоро след това Смит открива, че отново е бременна. Въпреки че МС влоши нейната следродилна депресия, тя все още не се върна към никакви лекарства.
Днес, с изключение на леко изтръпване на крайниците, болестта на Смит е предимно в ремисия. Тя не се свени да говори за своята МС и открито говори за това в училища и църкви като начин да привлече по-голяма осведоменост към нея.
Discussion about this post