Неволното наддаване на тегло е увеличаване на телесното тегло без увеличаване на приема на храна или намаляване на физическата активност. Трудността при отслабване, от друга страна, е трудността при намаляване на телесното тегло въпреки усилията за това. Тези състояния тревожат много хора, защото ги възприемат като проява на болест. В тази статия ще научите за причините за неволно наддаване на тегло и затруднено отслабване и как да лекувате това състояние.

Причини за неволно наддаване на тегло и затруднено отслабване
Едно от следните заболявания или състояния може да причини неволно наддаване на тегло и затруднено отслабване.
1. Хипотиреоидизъм
Хипотиреоидизмът или недостатъчна активност на щитовидната жлеза е състояние, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони на щитовидната жлеза. Тези хормони играят решаваща роля в регулирането на скоростта на метаболизма – скоростта, с която тялото изгаря калории.
При хипотиреоидизъм по-ниските от нормалните нива на хормоните на щитовидната жлеза забавят скоростта на метаболизма, причинявайки наддаване на тегло и затруднявайки отслабването. Освен това хормоните на щитовидната жлеза също играят роля в метаболизма на липидите и глюкозата, храносмилането и мускулната функция. Следователно, когато нивата на хормоните на щитовидната жлеза са ниски, всички тези функции могат да бъдат забавени.
За да диагностицират хипотиреоидизъм, лекарите обикновено назначават кръвен тест за измерване на нивата на тироидния стимулиращ хормон (TSH) и нивата на хормоните на щитовидната жлеза тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Високите нива на TSH обикновено показват хипотиреоидизъм.
За лечение на хипотиреоидизъм лекарите обикновено препоръчват ежедневна употреба на синтетичния тиреоиден хормон левотироксин. Този синтетичен тиреоиден хормон ще възстанови адекватните хормонални нива и обикновено ще обърне симптомите на хипотиреоидизъм с течение на времето.
2. Инсулинова резистентност и диабет тип 2
Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на тялото стават резистентни към хормона инсулин. Инсулинът позволява на клетките да приемат глюкоза – основният енергиен източник на тялото. Когато клетките са резистентни към инсулин, глюкозата не се усвоява ефективно и остава в кръвния поток, причинявайки високи нива на кръвната захар.
Като компенсаторен механизъм, панкреасът произвежда повече инсулин, което води до високи нива на инсулин или хиперинсулинемия. Високите нива на инсулин могат да стимулират тялото да съхранява мазнини, особено в коремната област, което води до наддаване на тегло.
Диабет тип 2 често се развива при хора с инсулинова резистентност, ако панкреасът не може да се справи с повишеното търсене на инсулин и не успява да поддържа нивата на кръвната захар.
Диагностицирането на инсулинова резистентност може да бъде предизвикателство, тъй като това състояние първоначално не причинява забележими симптоми. Лекарите често диагностицират инсулинова резистентност, като проверяват за известни рискови фактори като затлъстяване, липса на физическа активност, високо кръвно налягане и необичайни нива на холестерол. За диабет тип 2 диагнозата обикновено включва кръвни тестове за измерване на нивата на глюкозата на гладно, нивата на HbA1c и орални тестове за глюкозен толеранс.
Лечението на инсулинова резистентност и диабет тип 2 включва промени в начина на живот като приемане на по-здравословна диета, редовни упражнения, загуба на тегло и лекарства (като метформин) за понижаване на нивата на кръвната захар.
3. Синдром на поликистозни яйчници
Синдромът на поликистозните яйчници е хормонално заболяване, често срещано при жени в репродуктивна възраст. Жените със синдром на поликистозни яйчници обикновено имат редки или продължителни менструални периоди и по-високи от нормалните нива на мъжки хормони (андрогени). Яйчниците могат да развият многобройни малки колекции от течност (фоликули) и да не успеят редовно да отделят яйцеклетки.
Синдромът на поликистозните яйчници засяга начина, по който женските тела обработват инсулина, което води до инсулинова резистентност и причинява наддаване на тегло. Това състояние може да доведе и до други здравословни проблеми като диабет тип 2, висок холестерол и сърдечни заболявания.
Диагнозата на синдрома на поликистозните яйчници се извършва с преглед на медицинската история, физически преглед, кръвни изследвания за измерване на нивата на хормоните и ултразвук за проверка за наличие на поликистозни яйчници.
Лечението включва промени в начина на живот, загуба на тегло и лекарства. Лекарствата включват хормонални противозачатъчни хапчета за регулиране на менструацията и метформин за управление на инсулиновата резистентност.
4. Депресия
Депресията е разстройство на настроението, което причинява постоянно чувство на тъга и загуба на интерес. Депресията засяга начина, по който човек се чувства, мисли и се държи и може да доведе до различни физически и емоционални проблеми.
Депресията може да доведе до наддаване на тегло или затруднено отслабване по няколко начина. Първо, депресията може да доведе до намалена физическа активност и повишен прием на висококалорични, комфортни храни. Второ, някои антидепресанти, използвани за лечение на депресия, могат да доведат до наддаване на тегло.
Диагнозата на депресията включва физически преглед, лабораторни тестове и психологическа оценка.
Лечението на депресията често е комбинация от лекарства (като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин или инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин) и психотерапия.
5. Синдром на Кушинг
Синдромът на Кушинг е хормонално разстройство, причинено от продължително излагане на тъканите на тялото на високи нива на хормона кортизол. Честите причини за синдрома на Кушинг включват продължителна употреба на кортикостероидни лекарства и тумори, които произвеждат кортизол.
Високите нива на кортизол при синдрома на Кушинг могат да насърчат увеличаване на теглото, особено в лицето, горната част на гърба между раменете и корема, докато ръцете и краката остават стройни.
Диагнозата на синдрома на Кушинг се извършва чрез преглед на медицинската история, физически преглед и лабораторни тестове за измерване на нивата на кортизол в урината, слюнката и кръвта. Понякога се използват образни тестове като компютърна томография или ЯМР за идентифициране на тумори.
Лечението зависи от причината, но може да включва намаляване на дозата на кортикостероидните лекарства, операция за отстраняване на тумори, лъчева терапия или лекарства за контрол на производството на кортизол.
Ако сте загрижени за неволно наддаване на тегло и трудности при отслабване, важно е да посетите лекар, за да изключите всякакви основни медицински състояния. След като основните причини бъдат идентифицирани, можете да работите с вашия лекар или диетолог, за да разработите план за отслабване, който е подходящ за вас.
Discussion about this post