Справяне със самотата, когато вашият съпруг има ADHD

Какви симптоми на ADHD могат да повлияят на връзката?

ADHD е хронично разстройство на психичното здраве, което се характеризира със симптоми като невнимание, хиперактивност и импулсивно поведение и говор. В Съединените щати се смята, че ADHD засяга 8,4% от децата и 2,5% от възрастните.

Експертите не са напълно сигурни какво причинява това често срещано разстройство на психичното здраве. Изследванията обаче показват, че генетиката, физическият състав и външните фактори – като домашната среда на човек – могат да допринесат за развитието на разстройството.

Въпреки че е обичайно да се сблъскате с някои предизвикателства по време на дългосрочна връзка, може да има специфични трудности, когато един партньор има ADHD. Известно е, че това разстройство засяга изпълнителните функции на човек, които са уменията, необходими за успешното управление на пет ключови ежедневни поведения, които са:

• управление на времето
• организация
• мотивация
• концентрация
• самодисциплина

За много хора с ADHD това означава, че често забравят да вършат домакинска работа, изглежда, че игнорират своите съпрузи или деца и имат проблеми с задържането на работа, наред с други предизвикателства.

Въпреки че тези симптоми несъмнено са трудни за хората с ADHD, те също са предизвикателство за техните съпрузи или партньори. Това е особено вярно при дългосрочни отношения, които изискват съвместни усилия от името на двамата партньори, за да се поддържат.

Според някои изследователи съпрузите или партньорите на хора с ADHD често съобщават за чувство на неудовлетвореност в интимността и връзката им като цяло.

Във връзка между някой с ADHD и някой, който няма разстройството, е обичайно партньорът без ADHD да се опитва да поеме повече контрол върху семейните въпроси като почистване, плащане на сметки и поддържане на организация. Това е особено вярно, ако ADHD на партньора не е официално диагностициран и лекуван.

Какви са ефектите върху партньора, който няма ADHD?

Подобни опити на партньора без ADHD да „поправи“ нещата, макар и практични и често необходими, за да поддържа семейството на повърхността, могат да накарат партньора с ADHD да се почувства несигурен и депресиран. Това хвърля допълнителни предизвикателства във връзката, понякога до степен, че може да сложи край на връзката.

Тази динамика между партньор без ADHD и партньор с ADHD може да бъде подобна на връзката родител-дете, вместо здравословно партньорство за възрастни. Това натоварва изключително много и двамата партньори, както и връзката. Често партньорите без ADHD описват партньорите с ADHD като нуждаещи се и търсещи внимание в резултат.

Ако вашият партньор или съпруг има ADHD, често може да почувствате:

• ядосан
• изтощен
• разочарован
• игнориран
• обиден
• сресиран
• нелюбен или нежелан

Поддържането на дългосрочна връзка с някой, който има нелекуван или недиагностициран ADHD, може да има дълготрайно въздействие върху психичното здраве на партньора без ADHD по различни начини.

Тенденциите на партньора, който не страда от ADHD, да „помага повече“ – да прави твърде много неща за партньора с ADHD поради борбата на партньора да свърши нещата – могат да създадат или влошат нездравословни зависимости и да премахнат възможностите за партньора с ADHD да практикува умения за управление на живота.

В същото време подобно поведение може да накара партньора без ADHD да развие тревожност, защото се чувства претоварен от поемането на толкова много от ежедневните задачи у дома.

Друг основен проблем, засягащ много двойки с ADHD/не-ADHD, е негодуванието. Тази напрягаща връзката емоция може да се развие в резултат на склонността на партньора, който не страда от ADHD, да помага и научената безпомощност на партньора с ADHD.

Когато партньорът с ADHD свикне да прави повечето неща за тях и семейството им от другия партньор, той може да стане нездраво зависим от партньора, който не страда от ADHD. Тази съзависимост е рецепта за фрустрация и евентуално край на една връзка, освен ако и двамата партньори не работят за справяне с проблемите, които причиняват в динамиката на връзката.

Как ADHD засяга секса и интимността в една връзка?

Симптомите на ADHD могат да имат дълбок ефект върху секса и интимността. Някои партньори без ADHD съобщават, че сексът е твърде груб, бърз и понякога болезнен. Хората с ADHD може да пропуснат любовната игра и да преминат направо към полов акт. Тъй като хората с ADHD са склонни към хиперактивност, те могат да намерят бавните интимни поведения като гали за неприятни.

Изследователите също така отбелязват, че тези с ADHD може да имат склонност да бъдат неспокойни, причинявайки скука по време на секс. Това потенциално може да подтикне партньор с ADHD да участва в безразсъдно сексуално поведение или да търси секс извън връзката.

Докато хората с ADHD съобщават за ниски нива на сексуална тревожност, те са склонни да изпитват страх от интимност с другите. И докато някои хора с ADHD участват в натрапчив секс, други изпитват значително намалено сексуално желание и лесно могат да се разсеят или отегчат по време на секс.

Несъответствието между сексуалните или интимните очаквания и реалността може да представлява голямо предизвикателство в дългосрочната връзка. Усложнявайки нещата, понякога ADHD се лекува отчасти с антидепресанти, които могат да намалят сексуалното желание и сексуалната активност като страничен ефект.

Антидепресантните лекарства често са придружени от психостимулиращи лекарства като Ritalin и Adderall, които помагат за повишаване на концентрацията при хора с ADHD. Медитацията и други техники за релаксация също понякога могат да бъдат от полза за хората с ADHD, като им помагат да фокусират вниманието си.

Как ADHD засяга връзката на съродителството?

Направени са малко изследвания, за да се проучи как ADHD може да повлияе на връзката на съродителството. Въпреки това, малкото изследване, което съществува върху хетеросексуални двойки, изглежда предполага, че майките с ADHD имат по-малко отрицателно въздействие върху връзката на съродителството, отколкото бащите с ADHD, въпреки че причините не са напълно ясни.

Като цяло, естеството на ADHD във взаимоотношенията е, че може да създаде съществено неравенство в грижите и родителските задачи, като например помощ при домашна работа, готвене и почистване. Тази едностранчивост на връзката може да създаде усещане за самота за съпруга без ADHD и понякога може да засегне децата, които са част от семейството.

Как можете да потърсите помощ?

За съпруга с ADHD

Ако сте диагностицирани или подозирате, че имате ADHD, търсенето на лечение може значително да подобри не само качеството ви на живот, но и ролята ви на партньор.

Първата стъпка към получаване на помощ е да се свържете с специалист по психично здраве. Те могат да ви помогнат да разработите план за лечение, който работи за вас.

Този специалист по психично здраве вероятно ще предложи комбинация от различни лечения, като лекарства и терапия за разговори. Важно е да се придържате към вашия специфичен план за лечение, за да намалите най-ефективно симптомите си.

Едно от най-полезните неща, които съпругът с ADHD може да направи, за да помогне на връзката си, е да признае, че симптомите им пречат на връзката им и да получат помощ.

За съпруга без ADHD

Ако вашият съпруг има ADHD, може да се чувствате разочаровани, уморени, разстроени, самотни и може би емоционално откъснати от партньора си. Вместо да продължавате да се борите с тези чувства, можете да работите върху разрешаването им заедно с партньора си.

Може да бъде полезно да разговаряте с психотерапевт или друг специалист по психично здраве, който може да изслуша вашия опит и да предложи безпристрастна представа как най-добре да се ориентирате в ситуацията. Има също онлайн и лични групи за подкрепа за съпрузи на хора с ADHD – попитайте за препоръки.

И накрая, не забравяйте, че вие ​​не сте отговорни за чувствата или поведението на вашия партньор.

За двойката заедно

Въпреки че несъмнено е предизвикателство да бъдеш в дългосрочно партньорство или брак, когато поне един човек има ADHD, със сигурност е възможно да го накараме да работи. Вашата основна цел трябва да бъде да работите заедно като екип.

Семейната или двойката терапия понякога може да помогне за идентифициране на проблеми и разработване на решения. Търпението е друг важен елемент в поддържането на връзка с човек, който има ADHD, тъй като това е психично разстройство, с което човекът трябва да се справи и да управлява до края на живота си.

ADHD е често срещано хронично психично разстройство, което засяга както деца, така и възрастни. Във връзка, в която един от партньорите живее с ADHD, може да има някои значителни предизвикателства за преодоляване.

Въпреки това, с лечение, търпение и подкрепа е възможно да поддържате здрави, любящи отношения с човек, който има ADHD и да му помогнете да функционира и да се чувства най-добре. Не забравяйте, че ако сте съпруг на някой с ADHD, вие също трябва да се грижите за собствените си нужди и да потърсите помощ, ако се чувствате претоварени – не сте сами!