Лимфомът на Ходжкин е вид рак, който започва в лимфната система. Лимфната система е част от имунната ни система. Лимфомът на Ходжкин се развива, когато анормални бели кръвни клетки (лимфоцити) нарастват неконтролируемо, като често образуват увеличени лимфни възли. Ключова характеристика на лимфома на Ходжкин е наличието на клетки на Рийд-Стернберг, които помагат за разграничаването на лимфома на Ходжкин от другите видове лимфоми.
Може ли лимфомът на Ходжкин да бъде открит чрез кръвни изследвания? Краткият отговор е не, кръвните тестове не могат да открият окончателно лимфом на Ходжкин.
Лимфомът на Ходжкин се появява в лимфната система и често причинява подуване на лимфните възли, необяснима треска, нощно изпотяване и загуба на тегло. Лекарите използват няколко вида изследвания, за да открият причината за тези симптоми и да вземат решение за лечение.
Патолозите идентифицират лимфома на Ходжкин, като откриват характерни ракови клетки в тъканта на лимфните възли. Биопсията на лимфен възел от ексцизия запазва архитектурата на тъканта и позволява имунохистохимично оцветяване, което помага на патолозите да идентифицират клетките на Рийд Стърнберг и да класифицират подтипа. Кръвните тестове рядко съдържат злокачествените клетки, които определят лимфома на Ходжкин, а рутинният анализ на кръвта няма специфичност и чувствителност за доказване на заболяването. Поради това медицинските ръководства и онкологичните центрове разглеждат изследването на тъканите като диагностичен златен стандарт.
Какво могат да покажат кръвните изследвания и защо лекарите назначават кръвни изследвания
Лекарите назначават кръвни тестове в началото на оценката, за да съберат клинична информация, да помогнат за планирането на безопасни процедури и да насочат по-нататъшни изследвания. Тестът за пълна кръвна картина измерва броя на червените кръвни клетки, концентрацията на хемоглобина, броя на тромбоцитите и броя на белите кръвни клетки с диференциал. Лекарите използват резултатите от пълната кръвна картина, за да открият анемия, нисък брой лимфоцити или други промени, които могат да отразяват засягане на костния мозък или системно заболяване. Лекарите назначават кръвнохимични изследвания за измерване на бъбречната функция, чернодробната функция, електролитите и билирубина, когато клиницистите трябва да планират дозировката на лекарствата или да проверят увреждането на органите. Лекарите измерват лактатдехидрогеназата, когато имат съмнения, че туморните клетки се размножават бързо и умират с висока скорост. Лекарите измерват скоростта на утаяване на еритроцитите и С-реактивния протеин, за да определят количествено системното възпаление, когато симптомите предполагат възпалителен процес.
Лекарите тълкуват необичайните кръвни резултати по-скоро като улики, отколкото като доказателство за лимфом на Ходжкин. Анемията и ниският брой лимфоцити могат да се появят поради хронично възпаление или засягане на костния мозък. Повишеният брой на тромбоцитите може да се появи като реакция на възпалението. Високите стойности на лактатдехидрогеназа, бета-два микроглобулина, скорост на утаяване на еритроцитите или С-реактивен протеин могат да сигнализират за висока активност на заболяването при някои пациенти, но същите резултати могат да се появят при инфекция, автоимунно заболяване, бъбречно заболяване и други видове рак. Поради това клиницистите използват резултатите от анормалните тестове, за да решат кои образни изследвания и кои процедури за вземане на тъканни проби да извършат по-нататък.
Тестове, които поставят окончателна диагноза, и как лекарите определят стадия на лимфома на Ходжкин
Хирурзите извършват ексцизионна биопсия на лимфен възел, за да осигурят тъкан, която позволява на патолозите да поставят окончателна диагноза и да определят подтипа на лимфома. Патолозите използват микроскопско изследване, имунохистохимия, а понякога и молекулярни тестове, за да потвърдят лимфома на Ходжкин. Лекарите използват компютърна томография и позитронно-емисионна томография, комбинирана с компютърна томография, за да локализират засегнатите групи лимфни възли и органи и да определят стадия на заболяването. Клиницистите запазват вземането на проби от костния мозък за специфични ситуации, особено когато позитронно-емисионната томография, комбинирана с компютърна томография, не е налична или когато клиничната загриженост за засягане на костния мозък остава висока. Лекарите комбинират находките от тъканите, резултатите от образните изследвания и лабораторните данни, за да определят стадия и да планират лечението.
Как лекарите използват кръвните тестове след поставяне на диагнозата
Онколозите използват кръвни тестове, за да проверят функциите на органите преди лечението и да проследят поносимостта на лечението по време на терапията. Мониторингът на пълната кръвна картина насочва управлението на ниския брой кръвни клетки по време на химиотерапия. Лекарите повтарят чернодробните функционални тестове и бъбречните функционални тестове по време на терапията, за да коригират дозировката на лекарствата и да открият токсичност. Лекарите използват избрани кръвни маркери за проследяване на системната активност, когато клиницистите лекуват или проследяват напреднало заболяване, но образните изследвания остават основният метод за измерване на отговора на лечението.
Ограничения и общи предизвикателства при изследването на кръвта
Аномалиите в кръвните тестове не са достатъчно специфични и могат да подвеждат, ако клиницистите не тълкуват резултатите в клиничен контекст. Повишените белтъчни маркери, като бета-два микроглобулина, могат да отразяват по-скоро нарушена бъбречна функция или хронична инфекция, отколкото лимфом. Нормалните стойности на кръвните тестове не изключват локализиран или ранен лимфом на Ходжкин. Поради това лекарите не разчитат единствено на кръвните тестове, за да вземат диагностични решения.
В обобщение, кръвните тестове предоставят важни клинични сведения и помагат на лекарите да оценят функцията на органите, да планират безопасни процедури и да наблюдават лечението. Кръвните тестове не могат да заменят изследването на тъканта на лимфните възли за диагностициране на лимфом на Ходжкин. Ексцизионната биопсия на лимфен възел и патологичното изследване са от съществено значение за потвърждаване на лимфома на Ходжкин и за класифициране на подтипа. Ако имате постоянни или тревожни симптоми, потърсете своевременно клинична оценка, която включва физикален преглед, кръвни изследвания, образни изследвания и вземане на тъканни проби, когато е показано.
Discussion about this post