- Около 1% от световното население живее с белодробна хипертония, която в момента няма лечение.
- Изследователите казват, че диетичните промени, които ограничават аминокиселините глутамин и серин, могат да помогнат за забавяне на прогресията на заболяването и да подобрят ефективността на настоящите лекарства.
- Учените също са разработили нов неинвазивен диагностичен тест за белодробна хипертония въз основа на своите открития.
Изследователите изчисляват, че около 1% от световното население живее с белодробна хипертония – състояние, причиняващо високо кръвно налягане в кръвоносните съдове в белите дробове.
Понастоящем няма лечение за белодробна хипертония. Възможностите за лечение – лекарства, операция и промени в начина на живот – могат да помогнат за справяне със симптомите и да удължат живота на човек.
Сега ново изследване изследва ефектите от диетичните интервенции върху белодробната хипертония.
Скорошно проучване върху мишки, публикувано в списание Cell Metabolism, показва, че диетичните промени, ограничаващи аминокиселините глутамин и серин, могат да помогнат за забавяне на прогресията на заболяването при белодробна хипертония и да подобрят ефективността на настоящите лекарства.
Стивън Й. Чан, MD, PhD, съ-старши автор на това проучване ни каза:
„Противно на популярното погрешно схващане, белодробната хипертония е разпространено състояние с ограничени терапевтични възможности. Като такава, все още има 50% смъртност в рамките на 5 до 8 години след диагностицирането. Въпреки че наскоро има одобрени нови вълнуващи терапии за лечение на белодробна хипертония, ние сме далеч от лек и нашите пациенти са отчаяни за по-добри терапии за подобряване на смъртността и качеството на живот.
Ефекти на аминокиселините върху белодробната хипертония
Чан каза, че са решили да търсят връзка между диетата и белодробната хипертония, когато са забелязали, че болните клетки, наречени фибробласти на белодробните кръвоносни съдове при белодробна хипертония, са изненадващо „гладни“ за аминокиселините глутамин и серин.
„Нашите данни по-късно показаха, че този глад идва от необходимостта фибробластите да увеличат производството и отлагането на колаген в и около кръвоносните съдове, за да ги втвърдят при заболяване“, продължи той.
„Когато прекъснем доставката на тази аминокиселина или предотвратим използването на тези аминокиселини за производството на колаген, бихме могли да намалим производството на колаген, втвърдяването на съдовете и влошаването на белодробната хипертония.“
Чан и неговият екип използваха модел на мишка, за да тестват своята теория. Когато на мишките бяха приложени лекарства, които понижиха клетъчното им усвояване на глутамин и серин, белодробните хипертензивни кръвоносни съдове бяха освободени от желанието си.
Освен това изследователите откриха, че липсата на глутамин и серин спира производството на излишен колаген, което би довело до втвърдяване на белодробните кръвоносни съдове и нарушена функция.
Нов диагностичен тест за белодробна хипертония
Чрез констатациите на изследователския екип относно серина и глутамина, те също успяха да разработят нов диагностичен тест за белодробна хипертония.
Тестът използва технология за сканиране с позитронно-емисионна томография (PET) и проследяващ образ на глутамин, за да проследи къде отива глутаминът в тялото. Клетките, „гладни“ за глутамин, се разграничават при PET сканирането, помагайки на лекарите да поставят диагноза.
„Една от решаващите пречки при управлението на белодробната хипертония е, че диагнозата изисква инвазивен тест, наречен сърдечна катетеризация, при който дълга куха тръба се вкарва в кръвоносните съдове на шията“, разказа Чан.
„Този катетър след това се вкарва надолу в сърцето и белите дробове, за да се измери директно налягането. Не всеки медицински център има тази възможност, особено тези в по-селски или изолирани условия, и това ограничава възможността за правилно идентифициране и лечение на пациенти с това заболяване.
„Въпреки че използваме някои неинвазивни образни изследвания като MRI и ултразвук при управлението на болестта, те не са достатъчни за поставяне на диагнозата“, продължи той. „По този начин точната и ранна диагностика на белодробната хипертония е от решаващо значение и има ясна неудовлетворена нужда от разработване на по-добра неинвазивна диагностична технология.“
„Нашите данни са извършени само при животни с експериментална белодробна хипертония“, добави Чан. „Ние активно набираме хора за клинично изпитване в нашата институция, което тества тази нова PET технология при пациенти с белодробна хипертония.“
— Стивън Й. Чан, MD, PhD, съ-старши автор на изследването
Какви храни помагат за намаляване на белодробната хипертония?
Чан каза, че за първи път изследователите имат доказателство, че специфични диетични корекции – по-специално намаляване на консумацията на глутамин и серин – могат да служат като ефективен начин за лечение на белодробна хипертония.
„Това отваря нов начин, по който можем да управляваме това заболяване, защото сега – вместо да разчитаме само на лекарства и трансплантация – вероятно има ефективни интервенции в начина на живот“, продължи той.
„За пациенти с белодробна хипертония, избягването на храни, богати на серин и глутамин, или яденето на храни с изчерпване на тези аминокиселини, може да подобри симптомите, да намали прогресията на заболяването или да повиши ефективността на настоящите лекарства“, обясни Чан.
Чан обаче призова за предпазливост при прекаленото тълкуване на техните констатации на този етап.
„Нашата работа напълно ограничи целия глутамин и серин от диетите на гризачи, което доведе до подобряване на белодробната хипертония“, каза той.
„Ние разглеждаме това откритие като важно доказателство за концепцията, че диетичните маневри могат да бъдат ефективни като терапии при това смъртоносно заболяване. Въпреки това, това ниво на абсолютно ограничение не би било осъществимо при нормална човешка диета и ние със сигурност не препоръчваме на нашите пациенти да се опитват да го направят в момента.
„Необходима е повече работа, за да се определи дали по-ниските нива на ограничаване на аминокиселините имат същия терапевтичен ефект и/или дали по-осъществими и безопасни диетични маневри биха могли да подпомогнат настоящите лечения за насърчаване на още по-добро подобряване на болестта“, добави Чан.
Необходими са повече изследвания върху диетата и белодробната хипертония
След преглед на това проучване, Cheng-Han Chen, MD, сертифициран интервенционален кардиолог и медицински директор на Structural Heart Program в MemorialCare Saddleback Medical Center в Лагуна Хилс, Калифорния, ни каза, че диетичният подход за подобряване на белодробната хипертония е нов подход които биха могли да бъдат по-достъпни за хора с белодробна хипертония като форма на лечение.
„Белодробната хипертония е сложно заболяване, което може да има много различни причини“, обясни Чен.
„Много от причините не се лекуват лесно с нашите настоящи терапии. Този тип изследвания имат потенциала да предоставят нови цели за лекарства, които биха могли да подобрят перспективите за нашите пациенти с белодробна хипертония.
Въпреки това, Чен каза, че все още не сме на точката, в която хората трябва да коригират диетата си специално за глутамин и серин въз основа на резултатите от това проучване.
„Съветвам всички пациенти да се хранят добре балансирано и здравословно за сърцето. Следващата стъпка трябва да бъде да се види дали тези открития са приложими при хора, а не само при мишки. Те вероятно ще търсят клинични проучвания, за да оценят ефектите от диетата, по-специално приема на глутамин и серин, върху белодробната хипертония при тези индивиди.
— Cheng-Han Chen, MD, кардиолог
Трябва ли хората с белодробна хипертония да коригират диетата си?
Говорихме и с Моник Ричард, регистриран диетолог и собственик на Nutrition-In-Sight, за това проучване.
Ричард обясни, че аминокиселините са градивните елементи на протеина. Храните, богати на аминокиселини, включват животински и растителни протеини, зърнени храни и бобови растения с най-богатите източници, най-бионаличните – което означава, че тялото може да ги използва ефективно.
„На практика често наблюдаваме прекомерен прием на животински протеини от тези, които имат хипертония, риск от сърдечно-съдови заболявания, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и други свързани състояния, както и допринасящи фактори, свързани с избора на начин на живот, като минимална активност, тютюнопушене, прием на алкохол, лоша хигиена на съня и състояние на хидратация“, каза тя.
За тези, които се притесняват за приема на глутамин и серин, Ричард посъветва да се срещнат с регистриран диетолог и диетолог, за да оценят напълно състава на диетата и приема, подходящи за индивидуалните нужди.
„Един диетолог също така ще оцени цялостния баланс на хранителните фактори и факторите, свързани с начина на живот, които влияят върху здравето във връзка с генетиката и текущото физическо състояние на човека, което позволява да се дават конкретни и персонализирани препоръки“, продължи тя.
„Има много приложения и технологични платформи, които могат да помогнат при дешифрирането на приема на аминокиселинни профили, но след като започнем да намаляваме приема до градивни елементи от протеини, микроелементи и това ниво на контрол, започваме да губим от поглед по-голямото картина и всички фактори, които красиво хармонизират, за да създадат симфонията на здраве и жизненост.
— Моник Ричард, регистриран диетолог диетолог
Discussion about this post