Тези пет мита за ADHD трябва да бъдат премахнати сега.
Както, за съжаление, е случаят с много други здравословни състояния, има много погрешни схващания, които заобикалят ADHD.
Тези недоразумения относно състоянието са вредни за хората в общността. Те могат да доведат до проблеми като забавяне на диагнозата и достъпа до лечение, да не говорим, че хората се чувстват неразбрани.
Вземете моята пациентка Ванеса. Тя прекара години в трудности в училище, както в гимназията, така и в колежа. През тези години тя не успя да запази информацията, която е прекарала часове в учене, и постоянно се тревожи при мисълта за нещата, които трябва да направи.
Едва когато тя потърси помощта на психиатър, докато беше в колежа и беше диагностицирана с ADHD, тя разбра защо това й се случва.
Ако Ванеса беше диагностицирана на по-ранна възраст, може да са й били дадени подходящи инструменти, които да й помогнат в училище.
Според Националния алианс за психични заболявания (NAMI), около 9 процента от децата имат ADHD, докато около 4 процента от възрастните го имат. Вероятно познавате някой с това състояние.
В светлината на това, че май е месец за осведоменост за психичното здраве, събрах пет мита за ADHD, които трябва да бъдат разсеяни сега, с надеждата да хвърля светлина върху реалността на това състояние.
Мит 1: Момичетата не получават ADHD
Като цяло, младите момичета не са толкова вероятно да бъдат толкова хиперактивни, колкото младите момчета или да показват толкова много поведенчески проблеми в сравнение с момчетата, така че хората често не разпознават ADHD при момичетата.
В резултат на това момичетата са
Проблемът с този мит е, че тъй като момичетата с ADHD често не се лекуват, тяхното състояние може да прогресира, увеличавайки проблемите със:
- настроение
- тревожност
- антисоциална личност
- други коморбидни заболявания в зряла възраст
Поради тази причина е наистина важно да подобрим способността си да идентифицираме момичета с ADHD и да им предоставяме подкрепата, от която се нуждаят.
Мит 2: Лошото родителство причинява ADHD
Някои от моите възрастни пациенти с ADHD ще доведат родителите си на срещите си. По време на тези сесии често откривам, че родителите ще споделят вината си, че искат да направят повече, за да помогнат на детето си да успее и да контролира симптомите си.
Това често произтича от мита, че „лошото родителство“ причинява ADHD.
Но факт е, че това не е така. Въпреки че структурата е важна за човек с ADHD, постоянното наказване за симптоми като изхвърчане на думи, безпокойство, хиперактивност или импулсивност може да бъде по-вредно в дългосрочен план.
Но тъй като мнозина биха гледали на този тип поведение като на детето, което просто е „зле възпитано“, родителите често се оказват осъждани, че не могат да контролират детето си.
Ето защо често се налагат професионални интервенции като психотерапия и медикаменти.
Мит 3: Хората с ADHD са мързеливи
Много от моите пациенти с ADHD обясняват, че често са обвинявани, че са мързеливи, което ги кара да се чувстват виновни, че не са толкова продуктивни и мотивирани, колкото другите очакват да бъдат.
Хората с ADHD са склонни да се нуждаят от повече структура и напомняния, за да свършат нещата – особено дейности, които изискват продължително умствено усилие.
Но тъй като симптомите на ADHD могат да се проявят като незаинтересованост, дезорганизация и липса на мотивация, освен ако не е свързана с дейност, която наистина им харесва, това може да се сбърка с мързел.
Реалността обаче е, че хората с ADHD наистина искат да успеят, но може да се борят да започнат и завършат това, което другите смятат за „прости“ задачи.
Дори сортирането на поща или отговарянето на имейл може да бъде обезсърчително, защото изисква много по-устойчива умствена енергия за някой с това състояние.
Този мит може да бъде особено вреден, тъй като тези преценки могат да оставят хората с чувство за провал, което може да прогресира до лошо самочувствие и липса на увереност за предприемане на начинания в живота.
Мит 4: Да имаш ADHD „не е толкова сериозно“
Въпреки че ADHD не е животозастрашаващо, то може да има сериозни последици върху цялостното качество на живот на човека. В сравнение с общото население, хората с ADHD са по-склонни да имат:
- тревожност
-
нарушения на настроението и употребата на вещества
Междувременно един често срещан опит сред моите пациенти с ADHD е, че е трудно да се справя с работните отговорности и те са постоянно наблюдавани или на изпитателен срок.
Това означава, че те живеят в непрекъснат страх да не загубят работата си и да не могат да се справят финансово, което може да окаже влияние върху личния им живот.
Хората с ADHD може да изискват повече време за изпълнение на задачи, за да процъфтяват. За съжаление, въпреки че тези видове настаняване може да са налични в образователни среди – помислете за по-дълго време за полагане на тестове или тихи стаи за изпити – работодателите може да не са толкова склонни да се съобразят.
Мит 5: ADHD не е истинско медицинско заболяване
Изследванията показват разлики между мозък с ADHD и такъв без него, в допълнение към разликите в начина на действие на мозъчни химикали като допамин, норепинефрин и глутамат.
Частите от мозъка, участващи в ADHD, играят важна роля в нашите „изпълнителни функции“, като:
- планиране
- организиране
- иницииране на задачи
Както е сега, хората с ADHD често са съдени и несправедливо етикетирани. Освен това те често откриват:
- приспособленията не се правят, за да бъдат успешни
- те не са диагностицирани достатъчно рано
- те се сблъскват с онези в обществото, които не вярват, че ADHD дори е състояние
Поради тези и повече причини, митовете, които заобикалят ADHD, трябва да бъдат разсеяни, ако искаме да повишим осведомеността за това състояние и да предоставим на хората в общността това, от което се нуждаят, за да успеят във всички аспекти на живота си.
Ако вие или някой, когото познавате, имате ADHD, можете да намерите повече информация и подкрепа тук.
Д-р Ваня Манипод, DO, е сертифициран психиатър, асистент клиничен професор по психиатрия в Западния университет по здравни науки и в момента е частна практика във Вентура, Калифорния. Тя вярва в холистичен подход към психиатрията, който включва психотерапевтични техники, диета и начин на живот, в допълнение към лечението с лекарства, когато е показано. Д-р Манипод изгради международни последователи в социалните медии въз основа на работата си за намаляване на стигмата на психичното здраве, особено чрез нейния Instagram/a> и блога Freud & Fashion. Освен това тя е говорила в цялата страна по теми като изгаряне, травматично мозъчно увреждане и социални медии.
Discussion about this post